— Наричаш ме страхливец. А ти какъв си? Измъкваш се като уплашена жена, докато съм под душа, и ме оставяш да се боря сам. Сам насред Америка. Ще си платиш за това! — Карим звучеше ядосан и Хаким се почуди дали Ахмед не си е изял боя, задето не го е спрял. — Аллах ще ти поиска сметка. Ще кажа на всички, че си предател. Една жена с мъжки органи. Макар че за второто не съм сигурен. След като изпълня мисията си, ще те открия. Ще те преследвам като куче и ще те подложа на невиждани мъчения и унижение. Бъди сигурен, че ще успея. Ще те намеря!
Хаким отново изслуша съобщението. Този път нямаше изненада, а с нея бе изчезнал и страхът от Карим. Той погледна пътя пред себе си и реши да зареже всяка предпазливост. Натисна копчето за обратно набиране и включи телефона на високоговорител. След шестото позвъняване чу гневния глас на Карим:
— Не мога да повярвам, че ми се обаждаш!
— Аз не мога да повярвам, че си оставил телефона включен. Изневеряваш на себе си. Допускаш емоциите да надделеят над така наречената ти военна дисциплина.
Карим се изсмя:
— Ти пак бягаш… както в Афганистан. Страхливец!
Хаким не смяташе да се хване на лъжите му:
— Ти си побъркан убиец и лъжец.
— Говоря само истината, Аллах ми е свидетел.
— Самозабравяш се. Аллах не одобрява това, което вършиш. Изобщо не го е грижа за теб.
— А пък ти забрави верния път. Твърде дълго живя на запад и си станал слабак. Затова винаги те надвивам толкова лесно.
— Ще видим кой ще победи накрая.
— Аз не бягам. Както Юнус, отивам право в устата на кита, докато ти бягаш при приятелите си наркопласьори.
— Искаш да кажеш, че искаш да убиваш още невинни хора… или ще накараш Ахмед да го направи вместо теб, както стори с другите? — Хаким замълча за момент и сам отговори на въпроса си. — Мисля, че ще накараш Ахмед да ти свърши работата. Прекалено си влюбен в себе си, за да рискуваш да те убият.
— Защо не дойдеш във Вашингтон да видиш какво ще направя?
— Не, благодаря. Ще изпълня дълга си да разкажа на света истината за Лъва на „Ал Кайда“.
Карим запази мълчание няколко секунди.
— Какво ще им кажеш?
— Ще разкажа защо не харесваш жени.
— Какви са тези глупости?
— Ще разкажа на всички, че Лъвът на „Ал Кайда“ си пада по малки момченца и се страхува да убива истински, въоръжени мъже. Че предпочита да убива старци и жени през нощта като обикновен престъпник.
Последва дълго мълчание. Хаким чуваше учестеното дишане на Карим от другата страна. Знаеше, че го докарва до ръба на истерията, и се усмихна на себе си.
— Ще им кажа, че изпращаш други мъже да умират вместо теб, после обираш славата им и убиваш невъоръжени момчета. Ще разкажа на света, че си зло, подло човече.
С глас, наситен със злоба, Карим изсъска:
— Ще те убия, ако ще това да е последното, което ще направя.
— Първо трябва да ме намериш, а понеже не си много умен, това няма да се случи.
— Може би ще кажа на полицията за колата, с която пътуваш. Ще подам сигнал, че е открадната.
Този път Хаким се изсмя с глас:
— Чувал ли си поговорката, че докато мълчиш, хората се чудят дали си глупак, но когато заговориш, това разсейва всички съмнения? Ако подадеш сигнал за колата и ме арестуват, просто ще разкажа всичко, което знам за теб. Дори мога да им дам твоя снимка. Много е хубава. — Отново се изсмя и знаейки, че с това ще вбеси Карим, добави: — Хайде, затварям, че бързам за самолета. Може да ти се обадя по-късно. Не убивай повече невинни хора. Чао.
Не се беше чувствал толкова добре от седмици. Затвори телефона и извади батерията. Представи си как на няколкостотин километра по̀ на север Карим чупи още неща в безсилна ярост. Замисли се за Ахмед, като се надяваше мнимият му приятел да не изкара целия си гняв върху мароканеца. После погледна дългия, прав път и заяви на глас:
— Аз съм свободен. Свободен от безобразията и глупостта на човек, с когото никога не трябваше да се сприятелявам.
60.
След като се съвзеха и престанаха да се присмиват на нещастието на приятеля си, Харис попита:
— Получи ли снимките?
Рап съвсем ги беше забравил. Той извади миникомпютъра си и видя, че Харис му е изпратил имейл още преди няколко часа. Изчака снимките да се появят на дисплея и ги прегледа. Първият мъж не му беше познат, но вторият много приличаше на снимката на един мароканец, която Катрин Шевал му бе показала. Рап върна предишната снимка и се почуди дали е възможно. Възможно ли беше това да е Лъва на „Ал Кайда“? Почувства се така, сякаш държи печеливш лотариен билет.