— В сградата ли си? — попита Рап.
— Коя сграда?
— Старото централно управление.
— Да. В мазето. Работя по…
Рап го прекъсна:
— Зарежи го, каквото и да правиш, и моментално се домъкни в кабинета на Айрини.
— Да не съм загазил?
— Само ако закъснееш.
Рап затвори и прибра телефона в джоба си точно когато Кенеди излизаше от залата. Двама от телохранителите й я последваха.
— Какво има?
— Ще запазя най-интересното за кабинета ти.
Рап тръгна напред. Докато вървяха бързо по коридора, той й съобщи новината от Айова. Завиха няколко пъти, докато стигнаха до частния асансьор на Кенеди. Качиха се мълчаливо на седмия етаж. Когато вратата се отвори и двамата телохранители се дръпнаха встрани, Рап последва Кенеди в кабинета й.
— Повиках и Маркъс — каза той. — Всеки момент ще дойде.
Кенеди се облегна на ръба на бюрото си и кръстоса глезени. Беше облечена като за пред камера. Тъмносини пола и сако, черни чорапогащи и обувки на висок ток, бледокремава блуза.
— Още не разбирам защо си толкова притеснен.
— Вчера, когато отскочих да се видя с Катрин и Джордж…
— Да?
— Нали ти казах снощи, че ми дадоха доста добра информация.
По мрачното му изражение Кенеди се досети, че има проблем.
— И какво?
— Ами да кажем просто, че твоите приятели от Капитолия няма да одобрят методите им.
На Кенеди не й убягна споменаването на „нейните“ приятели.
— Не искаш да дадеш информацията на ФБР, така ли?
— Да. Обещах на Джордж много да внимавам. Да си остане между нас — почти сто процента съм сигурен, че сведенията са от информатора му в кубинското правителство.
Кенеди кимна и се замисли колко би внимавала тя, ако ставаше дума за някой от нейните източници на високи държавни постове.
— Разбирам.
— Казах ти, че са установили самоличността на двама от тримата терористи и имат следа към третия.
— Спомням си.
— Сега идва най-невероятната част. — Рап извади телефона си и отвори снимките на дисплея. — Арт ми ги изпрати. Затова те извиках тук. Това са фалшиви документи, намерени на мястото на двойно убийство в Айова. Един от тях… — Рап погледна дисплея — този отдясно… почти съм сигурен, че е мароканец на име Ахмед Абдулах. Според Катрин той е един от тримата, които търсим.
— Откъде знае?
— По неофициална информация… много неофициална информация, един от хората й е хванал брата на Ахмед и си е поговорил добре с него. Не знам всички подробности, но звучеше доста убедително.
— И?
— Познаваш Катрин. Не би ми сервирала такова нещо, ако не беше сигурна.
— Ами другата снимка?
— Не знам. Когато Маркъс дойде, ще го накарам да я изпрати на Джордж и Катрин. Не искам да я получат директно от някого от нас. По-добре да го представим като изтичане на информация.
Кенеди се замисли за момент, после отбеляза:
— Значи братът на Ахмед вероятно е бил измъчван.
Рап сви рамене, сякаш това се подразбираше.
— И ако дадеш информацията на федералните, те ще искат да им кажеш откъде я имаш.
— Точно така.
— И по някое време в недалечното бъдеще ще изпратят двайсетина агенти да разпитат брата на Ахмед и човека на Катрин.
— Да, а това не бива да го допускаме.
— Не, не бива — съгласи се Кенеди и се загледа през прозореца.
— От теб искам да измислиш правдоподобно обяснение защо смятаме, че това двойно убийство е свързано с атаките от миналата седмица, без да излагаме на опасност Джордж, Катрин и техните хора.
— Можем да попроменим тези снимки и да ги подхвърлим в архива.
— Идеята не е лоша, но Арт вече ги търси в архива и не намери съвпадения. Информацията трябва да дойде зад граница. — Рап погледна към вратата с надежда Дюмон вече да се появи. — Маркъс ще знае как да го направи, без да остави следи. Освен това съм му дал задача да разнищи една работа в Ню Йорк.
— В Ню Йорк ли?
Рап осъзна, че още не й е казал всичко.
— Фермата в Айова е била купена чрез посредник преди шест-осем месеца. Адвокатът, който е сключил сделката, е от Ню Йорк. Исках да прегледам документацията му, преди буквоядите от правосъдието да цъфнат в понеделник.
— Да проследиш парите?
— Именно. Изкушавах се да отида лично и да понатупам този тип. За да съм сигурен, че ще ми каже всичко.