— Татко — каза Джак, като го погледна. — Ти си известен.
Този коментар подейства на Неш като плесница. Изпита гняв, но си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Джак не беше виновен. Той беше само на десет.
— Не, Джак, не съм известен.
— Е… може да се каже, че си. Снимката ти беше на първата страница на вестника тази сутрин, а снощи те показваха по телевизията.
— Това, че снимката ми е във вестника, не означава, че съм известен.
— Приятелят ми Скот не мисли така.
— Не искам да говоря за това, Джак. Не съм известен, и толкоз!
Маги се приближи точно навреме. Прегърна силно съпруга си през кръста.
— Всички говорят за тебе — отбеляза.
— О… не!
— Защо не се успокоиш и не се забавляваш?
— Защото това не съм аз. Не съм се променил. Аз съм същият човек, който идва на тези мачове от не знам колко години. Единственото, което се е променило, е всеобщото мнение за мен.
— Това мнение се основава на истината. Тези хора знаят къде работиш и какво правиш и трябва да ти кажа — добави Маги, като понижи глас, — че някои от онези дами, като Стейси и Клаудия например, се възбуждат от това. Струва им се много секси, че съм омъжена за шпионин.
— Чух те — каза Джак, без да отмества поглед от игрището. — Отврат!
Маги го хвана и го притисна до себе си заедно с Неш. След секунда реферът обяви край на мача. Двата отбора се строиха, за да си стиснат ръцете, и Неш заоглежда паркинга за дъщеря си.
— Къде е Шанън?
— Не знам. — Маги се огледа. — А, ето я… с Чарли на люлките.
Неш погледна девойката — буташе зеленото столче, на което бе седнало бебето. Изведнъж го обхвана безпокойство.
— Дали да й дам да кара до вкъщи?
— Разбира се.
— Не шофира много добре. Тъй де, не искам да прозвучи лошо… тя е страхотно дете… но не може да кара.
— Майкъл, дадоха й книжката тази сутрин. Никой не е безупречен през първия си ден на волана.
— Не искам да кара безупречно, но…
— Но какво?
— Некадърна е, мамо — намеси се Джак.
Маги се наведе и го хвана с две ръце за бузите.
— Ох… Джак, понякога си ужасен!
— Мамо — настоя той, като се освободи от ръцете й, — не казвам, че е глупава или лоша. Просто това е истината. Тя изобщо не може да кара.
— Добре, тогава с баща си можете да се приберете пеша.
Джак се отдръпна една крачка и погледна баща си:
— Хайде, татко! Ще бъде забавно…
— Джак Неш! — Маги посегна да го хване, но той реагира бързо. Изтича на игрището да посрещне брат си. — Метнал се е на теб — обвини тя мъжа си.
— Мисля, че е взел и доста от майка си.
— Това остроумничене е от тебе.
— Ами магарешкият инат? Откъде го е взел според теб?
Маги се канеше да продължи наддаването, когато към тях се приближи възрастна двойка.
— Извинете — заговори мъжът, — вие ли сте Маги и Майк Неш?
Двамата кимнаха.
— Аз съм Чарли Кели. А това е жена ми Мери.
— Приятно ми е — каза Неш и стисна ръката му.
— Внукът ми играе за Ленгли.
— О… чудесно — намеси се Маги.
— Днес имахме лош късмет — добави мрачно Кели. — Вашият син ни разби. Страхотен играч.
— Благодаря — каза Неш.
Кели обърна замъглените си сини очи към игрището, долната му устна леко потрепери.
— Исках само да ви поздравя — обясни, без да поглежда Неш и жена му. — И да ви благодаря. Служил съм във Флота, после четирийсет години работих в Ленгли. В тайното разузнаване, в оперативния отдел… през повечето време бях в Европа. Това, което сте направили… накара малкото от нас, които все още сме живи… да се гордеем. — Погледна Неш и поклати глава. — Реших, че трябва да го знаете.
Неш се стъписа. За секунда гласът му изневери.
— Благодаря ви, господине.
— Чарли. Наричайте ме Чарли.
— Добре. Благодаря, Чарли.
— Е… — Старецът погледна към паркинга. — Ще се виждаме пак.
— Задължително.
— Много ми беше приятно да се запознаем — каза Маги. Когато възрастната двойка се отдалечи, добави: — Много трогателно.
— Да. Не можем да се отървем от обожатели.
Джак се върна от игрището с Рори и двама негови съотборници.
— Мамо — извика малкият, — наистина ли ще дадеш на Шанън да кара?
— Това не ти влиза в работата, младежо.