— Добре, ако тя кара… — Джак изведнъж извади иззад гърба си каската за лакрос на брат си — аз ще си сложа това.
— Чашата вече преля…
Маги понечи да го хване за ръкава на анцуга, но Джак отново беше по-бърз и побягна през игрището. Майка му се опита да запази някакво достойнство и се обърна към Рори и приятелите му:
— Хубав мач, миличък.
— Благодаря. — Рори посочи двете момчета. — Може ли Уил и Бен да преспят у нас?
— Ами… — Маги не беше подготвена за това развитие на нещата — с баща ти ще ходим на ресторант и Шанън ще се грижи за къщата…
Замълча и погледна съпруга си.
— Отлична игра, момчета — каза Неш.
— Благодарим — отвърнаха те в един глас.
— Нямам нищо против да останете у нас. Вашите пускат ли ви?
Двете момчета казаха, че ще питат, и изтичаха при родителите си.
— На ресторант ли отиваме? — обърна се Неш към жена си.
— Да — отвърна тя с широка усмивка. — През последната седмица не сме останали сами и за пет минути. Имаш ли нещо против?
— Не, изобщо. — Той я прегърна през рамото. — Ще отидем в някое заведение наблизо.
— Където искаш, мили.
— Какво ще кажеш за италианско?
Тръгнаха към колата. Рори изтича напред да види какво правят Шанън и Чарли.
— Добре.
— А после, след като се приберем? — попита Неш с обнадежден глас.
— Можем да поиграем на шпиони и ти да ми покажеш пистолета си.
Неш се засмя. Погледна Шанън, която сваляше Чарли от люлката. Бебето запищя, когато видя брат си да се приближава с изпънати напред ръце, сякаш беше чудовището Франкенщайн. Чарли издаде пронизителен крясък, после се разсмя. Неш се усмихна и си рече: „Колко хубаво нещо е нормалният живот!“
67.
Хаким реши да отиде пеша до банката. Не беше далеч и му трябваше време да помисли. Точно както се опасяваше, плевнята не бе изгоряла. Карим беше идиот, още повече, защото се мислеше за много умен. Непоносим глупак. Хаким постоянно се питаше дали в плевнята е имало нещо, което би могло да насочи ФБР към него. Цял късмет беше, че бе прибрал своята раница по-рано в багажника на караваната. Карим му беше заповядал да скрие неговата торба и тази на Ахмед под брезента в плевнята. Искал лично да ги провери. Падаше му се на глупака. Сега постоянният му стремеж да контролира всичко щеше да стане причина за провала му.
Когато излезе от хотела на слънчевата улица, Хаким беше сигурен, че единствената връзка между него и фермата в Айова е тайният тръст, който беше създал, за да я купи. Преди да разплетат всичко обаче, щеше да мине време, пък и щяха да попаднат в задънена улица. „Роял Банк оф Насау“ беше на малко повече от километър и той никога не беше стъпвал в нея. Всички сделки се уреждаха по телефона. В сметката имаше около двайсет хиляди долара за покриване на текущи разходи и такси — жълти стотинки в сравнение с депозита му в Първа карибска. Да ги вземат, ако искат. Хаким вървеше по тротоара уверен, че е изпреварил бурята. Освен това Кристиан не умееше да се преструва. Това бе една от причините да го избере за свой личен банкер.
На една пресечка преди банката спря и погледна часовника си. До срещата имаше десет минути. Най-разумно беше да използва времето, за да огледа за шпиони, затова пресече улицата и тръгна небрежно, сякаш се разхождаше. От време на време спираше и се преструваше, че зяпа витрините. Всъщност проверяваше отраженията в стъклата, за да види дали някой не го чака. Не забеляза никого и се замисли за новия живот, който го очакваше. Щеше да отиде в Бразилия. С над 200 милиона души, тя беше сред страните с най-разнообразни природни условия на планетата. Местното население говореше португалски, английски и испански и нещо по-важно, акцентът не правеше впечатление. Кръвта на испанските и португалските заселници се беше смесвала с тази на местните жители от векове. Мургавият му тен нямаше да прави по-голямо впечатление, отколкото в родната му Саудитска Арабия.
Хаким бе обиколил бразилското крайбрежие и знаеше десетки места, където можеше просто да изчезне и да започне нов живот. Единственото му изискване беше да е близо до морето. Щеше да си купи лодка и първата година да живее в нея, да обикаля пристанище след пристанище, да си създаде нова самоличност и приятели. Може би някой ден в недалечното бъдеще щеше да се засели на едно място и да се задоми. Единственото му колебание беше за вярата му. Бразилия не беше място, където мюсюлманин като него можеше да спазва религиозните ритуали открито. Трябваше да запази тази част от живота си в дълбока тайна.