Толкова вглъбен беше в мислите си, че не чу как някой вика името му, докато Кристиан не пресече улицата. На лицето на банкера се изписа дълбока загриженост.
— Леле Боже! Какво се е случило с вас?
— Претърпях тежка катастрофа.
— Тези синини от въздушната възглавница ли са? Чувал съм, че може да те обезобрази.
— Да, но ми спаси живота.
Кристиан спря и го огледа внимателно.
— Иначе как се чувствате?
— Добре… имам няколко счупени ребра, но ще оцелея.
— Съжалявам, че сте пострадали така. Нека да влезем и да ви свършим работата.
Двамата пресякоха улицата до главния вход на банката. От другата страна на стъклената врата чакаше човек от охраната. Той махна на Кристиан и отключи вратата. Когато влязоха, банкерът му благодари и преведе Хаким през фоайето до кабинета си, където взе връзка ключове и изкара информацията за сейфа на клиента върху монитора на компютъра си.
— Преди да слезем, искате ли нещо за пиене… чай, вода?
— Не, благодаря: Не съм жаден.
— Имате ли собствен ключ?
— Да.
Хаким сам не можеше да повярва колко спокоен се чувства. Може би защото толкова добре познаваше Кристиан. Щеше да бъде още по-спокоен, след като вземе каквото му трябва от сейфа и изчезне.
Слязоха в подземието. Кристиан го остави да изчака в една стая с два стола и бюро и отиде да донесе сейфа. Върна се след по-малко от минута, остави металната кутия върху писалището и излезе. Хаким извади ключа си, вкара го в ключалката и го завъртя на 180 градуса наляво. Тя изщрака и той отвори капака. Вътре имаше неизползвани документи, кредитна карта с лимит от 25 000 долара, торбичка със 100 000 в брой и купчина акции на стойност един милион. Хаким вдигна ризата си и закопча торбичката с парите около кръста си. Сложи кредитната карта и новия паспорт в предния си десен джоб и погледна в големия хартиен плик, за да се увери, че акциите са вътре.
Затвори сейфа, прибра ключа в джоба си и каза на Кристиан, че е готов. След като банкерът прибра сейфа, двамата се върнаха с асансьора на горния етаж и излязоха от сградата. На улицата Кристиан настоя да отидат да пийнат нещо, но Хаким отговори, че не се чувства добре. Банкерът му предложи да го закара в хотела, но той обясни, че иска да подиша чист въздух, и обеща да се видят на вечеря по-късно, макар че нямаше намерение да го прави. Уговориха се за час и място и се разделиха. Докато се връщаше към хотела, Хаким се почувства окрилен, както отдавна не му се беше случвало. Вече обмисляше каква яхта да си купи. Беше решил точно каква дължина и от коя марка и знаеше откъде може да вземе една добре запазена на старо. Ако не я бяха продали през последния месец, разбира се.
Започна да обмисля следващия етап от плана, най-вече как да стигне до целта си. Яхтата беше във Фармърс Хил на около сто и шейсет километра на юг. Нямаше директен ферибот до там, а той искаше да избягва летищата за известно време, ако не и завинаги. Беше толкова вглъбен в решаването на този проблем, че не забеляза автомобила, който го настигна и намали. Страничната врата на микробуса се отвори и в този момент Хаким почувства остра болка във врата. Някой го сграбчи отзад. Едновременно го вдигнаха и го набутаха в колата. Почувства се абсолютно безпомощен. Похитителят го напъха вътре и го сгъна на задната седалка, където го чакаше друг непознат мъж. Почувства болка в ребрата, но някак притъпена. Понечи да закрещи, но не можа. Никоя част от тялото не го слушаше. Нито устата, нито ръцете, нито краката. Дори очите му се затвориха против волята му и в следващия момент всичко потъна в мрак.
68.
Рап и Бътлър видяха двамата мъже да влизат в банката, но дори тогава не бяха много сигурни, че са те. След няколко минути Дюмон подаде сигнала. Следеше компютърната система на банката и видя чий сейф взема Нелсън. Бътлър остави Рап да реши какво ще правят. Дали да хванат двамата още сега и да видят какво има в сейфа, или да ги изчакат да излязат? Рап знаеше какво би предпочел британският му колега. Доколкото знаеха, банкерът не беше извършил нищо противозаконно. Ако нахлуеха в банката, това щеше да наложи намесата на полицията и на началниците на Нелсън. Докато нямаше опасност да избяга, по-доброто решение беше да не го закачат засега. Хората на Бътлър щяха да го проучат и ако откриеха нещо нередно в близките два дни, тогава щяха да го разпитат.
Рап реши да отвлекат арабина от улицата. Коулман носеше спринцовка с приспивателно, пластмасови белезници и качулка. Микробусът с Коулман, Уикър и Рийвърс обиколи квартала, докато двамата мъже бяха в банката. Рап влезе в един магазин за сувенири отсреща. Поздрави продавачката и попита за ламинирани туристически карти. Купи една, излезе пред магазина и се престори, че я разглежда. Арабинът и Нелсън останаха в банката малко под петнайсет минути. Рап гледаше в противоположната посока, когато целта излезе от сградата. Петима от хората на Бътлър правеха същото. Нямаха представа дали обектът е сам и не искаха да ги забележи.