Настаниха се в натруфения кабинет на саудитския бизнесмен. Имаше два компютъра на бюрото и голям плоскоекранен телевизор на стената. Никъде не се споменаваше за двата трупа в Айова, но в интернет беше пълно с догадки. Двете снимки бяха навсякъде. Пет минути да погледаш някоя кабелна програма, и ще се покажат на екрана. Те бяха и водещата новина във всички вестници. Полицията вече знаеше името на Ахмед, а за другата снимка имаше основателни предположения, че това е не друг, а самият Лъв на „Ал Кайда“. Отначало Карим се разтревожи, но после осъзна, че това е в негова полза.
Беше успял да измести Майк Неш от първите страници на вестниците. Карим беше основната новина сега, а играта едва започваше. След тази вечер за него щеше да се говори с години напред. Той щеше да докаже пред света храбростта и дързостта на Лъва на „Ал Кайда“. Хаким щеше да бъде опозорен и преследван до най-забутаните кътчета на света. След тази вечер никой нямаше да повярва на лъжите му.
Ахмед му показа как да проникне в обществените архиви. Карим се удиви колко информация можеш да намериш само по едно име. Можеш да разбереш къде живее даден човек, какъв имотен данък плаща, кога и за колко си е купил жилището, кога е ходил на училище, телефонни номера — всичко беше там. Нямаше никаква лична тайна. В една интернет енциклопедия имаше дори чисто нова страница, посветена на Майк Неш. Съдържаше пълна биография. Къде е роден, спортни успехи, кога е постъпил в морската пехота, кога и за кого се е оженил. Четирите му деца бяха споменати по име и възраст. Карим беше смаян колко лесно могат да се открият тези неща.
Намериха статии от местни и училищни вестници за двете по-големи деца. Дъщерята, Шанън, участваше в пиеси и танцов ансамбъл, който бил спечелил някакво голямо състезание. Големият син, Рори, бил звезда в гимназиалните отбори по американски футбол и лакрос. Намериха две снимки на отбора му в мрежата. Беше трудно да се прецени, но изглеждаше, че прилича на баща си. Имаше една снимка на дъщерята от училищно представление на „Макбет“, а когато намериха страницата й в „Май Спейс“, попаднаха на истинска златна мина. Американските тийнейджъри се занимаваха с цял куп неща. Карим не можеше да повярва каква свобода са дали семейство Неш на дъщеря си. За съпругата намериха още повече сведения. Във вестника имаше две снимки с нея на заден план, но в интернет бяха десетки. На сайта на фирмата й имаше пълна биография и снимка в близък план. Намериха още десетина фотографии от различни благотворителни прояви, в които беше участвала. Ахмед отпечата всичко, което откриха, и даде материалите на Карим да ги чете.
В пет часа Карим описа пред мароканеца в общи линии какво иска от него. Ахмед го изслуша мълчаливо. Беше обучен да не задава въпроси. Част от плана — заключителната част, включваше нещо, за което той бе отлично подготвен. Това беше резервният план, измислен от Карим още преди няколко месеца. Не представляваше някаква трудност. Особено за обучен снайперист като Ахмед. Виж, първата част на плана беше друга работа. По ентусиазма, с който говореше Карим, личеше, че нищо не може да го разубеди. Ахмед го бе наблюдавал много пъти и лично беше видял какво се случва с всеки оказал се толкова глупав, че да попита нещо, или още по-лошо, да посочи евентуален недостатък. Не му оставаше друго, освен да слуша, да кима и да си напомня, че не е негова работа да поставя под съмнение решенията на командира си. Съмнението пораждаше колебание, а колебанието даваше предимство на врага.
Обсъждането на плана отне близо час. Проучиха внимателно всички карти. Ако оцелееха до втората част от плана, щяха да използват телефоните си като радиостанции. Провериха оръжията си, за да се уверят, че действат безотказно. После съчиниха кратко писмо, което Карим смяташе да изпрати до медиите. Кратко. Така искаше той. Не смяташе да се унижава до многословието на американския президент. Съчини го едновременно като послание до американския народ и до мюсюлманския свят. Писмото гласеше: „Аз съм Лъва на «Ал Кайда». Син на Мохамед. Аз не бягам. Аз се бия. Убих вашия герой и жертвах живота си за исляма. Знам, че армия от храбри мюсюлмани ще поеме знамето ми и ще продължи борбата. Аллах е велик!“