Маги влезе и обяви:
— Готова съм.
— И още нещо, момчета. Никой да не излиза от къщата. И да не отваряте на никого. Когато излезем с майка ви, ще включим алармата. Ако я изключите, телефонът ми ще изпиука и тогава нечий задник ще яде бой. Ясно ли е?
Четирите момчета кимнаха.
— Добре. — Неш погледна към стълбите и извика: — Шанън, тръгваме.
Тя дотича след няколко секунди и изчурулика:
— Приятно прекарване.
Целуна баща си по бузата.
— Никой да не излиза от къщата, ясно?
— Да! — категорично заяви тя. — Чух те и предишните четири пъти. Тръгвайте и се забавлявайте. Ние ще се гледаме.
— Хайде. — Маги го хвана за ръката. — Ресторантът е само на няколко минути оттук.
Неш последва жена си в задното антре. Отвори оръжейния си сейф. Можеше да избира между няколко възможности. За тази вечер взе свръхкомпактен пистолет G27, 40-ти калибър, в малък кожен кобур. След това задейства алармата, излезе и затвори вратата. В кухнята Шанън и братята й се спогледаха съзаклятнически и се втурнаха към предната част на къщата. Залегнаха и пропълзяха в столовата. През големия прозорец видяха как родителите им излизат с колата и изчезват по улицата. След минута всички се оживиха.
Джак обяви:
— Хайде… Да тръгваме. Имаме да си доиграем още два паса.
— Ами алармата? — попита русокосият приятел на Рори.
— От години ни заплашва така — презрително изсумтя Джак. — Вече съм я пробвал. Въобще не разбира дали сме я изключили, или сме я оставили включена.
Въведе кода на входната врата и дезактивира алармата.
Шанън отиде пак в кухнята и когато се върна, връчи на Рори електронната бавачка.
— Дръж.
Рори безропотно взе предавателчето.
— И да внимавате — добави тя.
— За какво да внимаваме? — попита Джак.
— Ще направя няколко кръгчета из квартала.
Джак поклати глава.
— Ти си луда. Ако татко те хване, ще те убие.
— Джак, ще покарам само в квартала! Не е престъпление!
— Защо тогава чакаше да излязат?
— А защо ти ги изчака да излязат?
Джак замълча. Колкото и да не искаше да признае, тя имаше право, макар че да играеш бейзбол на улицата след мръкване също не беше престъпление.
— Още не можеш да караш добре, Шанън. Какво ще стане, ако се блъснеш някъде?
— Стига, Джак, тя ще се упражнява само из квартала — смъмри го Рори. — Стига сте се карали и да тръгваме, че съвсем ще се стъмни.
— Ами ако татко се обади? — не се предаваше Джак.
Шанън показа телефона си:
— Винаги ми звъни на мобилния.
— Добре, хайде тогава.
Четирите момчета излязоха отпред с ръкавиците, бухалките и топките, а Шанън се измъкна през задната врата с ключовете от минивана. С три маневри успя да го изкара от гаража и на минаване през двора сгази само едно храстче. Момчетата спряха играта си, за да я гледат как се отдалечава с охлювска скорост по улицата. На първата пресечка даде мигач и зави надясно. Момчетата продължиха мача. След шест подавания и две отбивания тя отново се появи в другия край на улицата. Момчетата се отдръпнаха на тротоара и дружно поклатиха глави, докато миниванът пропълзя покрай тях. После пак се заиграха и съвсем забравиха за Шанън.
71.
Рап седеше срещу Хаким от другата страна на масата и се опитваше да си обясни ситуацията. За близо двайсет години в разузнаването бе видял доста странни неща, но това беше уникално. Неведнъж бе принуждавал пленниците да говорят, но винаги след известно усилие от своя страна. В крайна сметка всеки започваше да приказва, но повечето от тези бойци трябваше да видят смъртта в очите, преди да издадат важна информация. Имаше и друг тип, не истински войници, а хората, които им помагаха да си набавят оръжие и провизии — богаташите и търговците, които обикаляха Близкия изток, събираха пари и вербуваха нови бойци за каузата. Те се пречупваха лесно — достатъчно беше да ги заплашиш с насилие или да им намекнеш, че може да спечелят сериозна сума, ако ти помогнат. Хаким му се струваше от втория тип, но той открито призна, че е убивал американски и съюзнически войници в Афганистан.
По време на полета го бяха извадили от чувала и му инжектираха вещество, което да съкрати ефекта от приспивателното. Той се събуди полузамаян, но очевидно изпитваше силна болка. След кратък преглед се оказа, че освен синините по лицето има и две счупени ребра. Единият му бял дроб почти беше излязъл от строя. Уикър беше добре обучен да дава първа медицинска помощ. Той извика Рап настрани и го предупреди да внимава. Ако и другият бял дроб се пробиеше, пленникът можеше да умре. На Рап не му пукаше много за живота на този боклук, повече го интересуваше информацията, която можеше да получи от него. Все пак трябваше да почакат с по-грубите методи, докато състоянието му се подобри.