За негова изненада Ал Харби веднага се разприказва, без да се двоуми и без да поставя условия. Докато Рап задаваше въпроси, Коулман следеше разговора и записваше. Когато кацнаха във Вашингтон, Рап вече бе убеден, че арабинът или казва истината, или е най-добрият лъжец, когото е срещал. По съвет на Уикър вкараха самолета в един хангар и затвориха вратата. Не беше много разумно пак да пъхат пленника в чувала. Когато пристигнаха в кариерата, доктор Люис ги чакаше. Той инжектира на Ал Харби болкоуспокояващо и силен антибиотик. После го прикачи към детектор на лъжата и му зададе няколко въпроса, за да калибрира уреда. Рап стоеше в стаята и следеше дали арабинът ще се опита да излъже машината. Не забеляза нищо такова, но това не означаваше, че не го е направил.
Без знанието на Рап Коулман влезе в килията на Макс Джонсън и го попита за познатите му в областта на телекомуникациите. Джонсън веднага изреди цял списък от фирми и имената на неговите хора във всяка от тях. Коулман се поинтересува дали могат да засекат местоположението на мобилен телефон единствено по номера му. Джонсън обясни, че са в състояние само да установят чрез коя антена предава в момента. После започна да бръщолеви за някаква специална апаратура, която той бил измислил и можела да засече мобилен телефон с точност до сантиметри. Коулман му каза, че засега искат да засекат местоположението само на един апарат. После му обясни, че помощта му ще помогне да убедят Рап да му повярва. Джонсън с готовност се възползва от този шанс. Поиска само връзка с интернет и обеща, че ще намери желаната информация за по-малко от пет минути.
И наистина, само след три минути информацията беше налице. Коулман попита дали има начин да проникнат тайно в системата на митниците и Джонсън потвърди. Провериха къде е пътувал Ал Харби и наистина се оказа, че на път за Насау е летял от Ню Орлиънс до Маями под името Майкъл Андрос. Коулман нареди на Рийвърс да наглежда Джонсън и отиде да съобщи новините на Рап.
Рап тъкмо разпитваше Ал Харби в присъствието на доктор Люис. Коулман почука и поиска да поговорят отвън. Рап излезе, затвори вратата и попита:
— Какво има?
— Мисля, че това е важно. Онзи номер… за който казва, че е на телефона на Карим. Накарах да го проверят.
— Маркъс върна ли се вече? — с надежда попита Рап.
— Не, Джонсън свърши работата.
Рап настръхна:
— Дал си му да ползва компютър?
— Успокой се… наблюдавах го.
— Можем ли да разчитаме на този гад?
— Още му се живее, затова мисля, че можем. — Коулман му подаде картата, която беше отпечатал. — Две неща. Първо… телефонът е бил използван в близост до тази антена южно от Брансън, Мисури. Часът съвпада със съобщението, оставено на гласовата поща на Хаким.
— Значи не е излъгал за местоположението им.
— Да. Накарах Джонсън да провери и в архива на граничната полиция. Майкъл Андрос е заминал от Ню Орлиънс в шест часа тази сутрин, а в Маями се е прехвърлил за Насау. Пътувал е сам и е купил билета си по интернет.
— Ами другото съобщение?
— Кое друго съобщение?
— Карим е оставил две.
— Знаех само за едно.
— Провери телефона. Има още едно. Започва по подобен начин на първото. Карим го нарича страхливец… такива глупости. Нека Джонсън да се опита да засече през коя антена е предавал, когато е изпратил второто.
— А какво да правим с ФБР?
Това беше въпрос с повишена трудност. Рап потърка тила си и се опита да реши.
— Няма да е лесно — измърмори след малко. — Ако им дадем номера, ще искат да знаят откъде го имаме.
— В Северен Арканзас има два трупа и ако съдим по онова, което той ни казва… — Коулман посочи вратата — този Карим едва ли се е отказал да убива. Трябва да им дадем тази информация. Федералните още тъпчат на едно място в Айова, а извършителите са на стотици километри от мястото, убиват старци и Бог знае кого още.
— Знам. Обадих се на Айрини и тя се опитва да измисли начин да представи информацията.
Коулман отстъпи назад и поклати глава.