Рап тръгна към групичката. Харис нервно раздвижи устни: „Направи нещо!“
Неш спореше с един от командващите. Рап послуша няколко секунди, преди да се намеси. Обърна се към един от началниците:
— Има ли други заложници?
В този момент чу гласа на Уикър от слушалката. Докладва, че вече е на покрива.
— Мислим, че няма — отвърна полицаят, — но е убил най-малко осем души. Петима на стълбите и още трима вътре.
— Имате ли представа къде се намира?
— Почти сме сигурни, че е зад ъгъла в северната част на сградата.
— „Почти сигурни“?
— Трима души ни казаха, че е от север. Никой не го е видял в южната част.
— Какво ме интересува? — намеси се Неш. — Няма значение. Аз отивам.
Рап постави ръка на рамото му и каза:
— Нека да го обсъдим.
Неш блъсна ръката му и стисна юмруци.
— Не ме пипай!
Рап се отдръпна и разпери ръце.
— Не искаш ли поне да опитаме?
— Не. Ако отида, той ще я пусне.
— Или ще й пръсне главата пред теб.
— Млъквай, Мич. Прекалено дълго играя по свирката ти. Тази вечер няма да стане. Това там е дъщеря ми. Аз решавам какво да правя.
Гласът на Уикър отново се чу от слушалката на Рап:
— Видях го. На 310 метра. Няма вятър. Дай ми двайсет секунди.
Рап отново се обърна към Неш:
— Добре… но ако искаш да стане, както ти си решил, първо се обади на Маги. Кажи й, че я обичаш. Сбогувай се с момчетата и тогава отиди да направиш размяната.
Неш разбра. Кимна сериозно. Извади телефона си, втренчи се безизразно в него за момент, после се отдалечи, докато набираше номера.
Рап го последва и когато Неш вдигна телефона на ухото си, извади от джоба си малка спринцовка, махна капачето и заби иглата във врата на приятеля си. Задържа я няколко секунди, после я издърпа, пусна я на земята и взе телефона от ръцете му. Рийвърс пристъпи и подхвана Неш, преди да падне.
Арт Харис се приближи, изглеждаше разтревожен.
— Какво ще правим сега, по дяволите?
— Зависи колко време имаме, Арт. — Рап погледна Рийвърс. — Остави го на земята. Хайде да тръгваме. — Хукна към колата. — Уикър, докладвай, ако има нещо ново. Щом чуеш да казвам „бинго“, стреляй.
— Разбрано.
Когато се качиха в колата, Рап нареди на Рийвърс да вземе нещата си от задната седалка. Отвори багажника и съблече сакото си. Облече си бронирана жилетка и камуфлажно яке. Взе карабината M-4 от сандъка и й зави дебел заглушител. Рийвърс беше готов — със същото оръжие и яке.
Когато се върнаха в командния пункт, Харис ги чакаше със скръстени на гърдите ръце.
— Какво, за бога, си мислите, че правите?
— Недей да ми опяваш, Арт. Мръдни се.
— Не може така. Това е акция на ФБР. Нямате право да се намесвате. Виж всички тези камери.
Рап спря и огледа операторските екипи.
— Да, прав си. — Обърна се към Рийвърс. — Носиш ли си маската?
Рийвърс извади черна плетена маска, каквито понякога използваха при акции. Рап направи същото. Нахлузиха ги, но само до челата си, като шапки.
— По дяволите — измърмори Харис. — Не може така. Изчакайте специалния отряд.
Телефонът, който Рап беше взел от Неш, иззвъня. На дисплея се показа усмихнатото лице на Шанън. Рап погледна Харис и каза:
— Няма време.
Натисна копчето за връзка и вдигна апарата на ухото си.
— Ало.
Последва кратка пауза.
— Кой е?
— Един от приятелите на Майк.
— Къде е той? — гневно попита Карим.
— Ами… сега повръща.
— Страхливец — изсумтя арабинът. — Ще се погрижа медиите да научат, че вашият герой е повърнал, преди да се срещне с мен.
— Да… Не всеки може да запази присъствие на духа в такива ситуации.
— Кой си ти?
Рап се огледа и видя Люис и Хаким.
— Доктор Люис. Аз следя обстановката тук. Господин Неш очевидно е много разстроен от случващото се. — Рап се замисли какви думи би използвал Люис. — Току-що говори с жена си и момчетата. Искаше да се сбогува с тях.
— Дай ми да го чуя. Време е да направим размяната.
— Момент. — Рап изключи звука на телефона. Приближи се до Хаким. — Наистина ли вече ти е писнало да гледаш как загиват невинни хора?
Хаким погледна ярко осветената сграда и отговори:
— Да.
Рап за последен път се подвоуми, преди да задейства плана си.
— Добре… тогава ще имаш шанс да го докажеш. Ще ти дам този телефон и искам да го подмамиш в капан, в който не е сънувал, че ще попадне. Искам да го вбесиш до обезумяване.