Най-накрая Маги видя Рап. Пристъпи към него. Изражението й беше неразгадаемо и за момент той си помисли, че ще го удари. Беше готов да приеме плесницата. Чувстваше се ужасно, че е изложил семейството й на опасност.
Но тя протегна ръце и го прегърна.
— Благодаря ти. Айрини ми разказа какво си направил.
Рап я целуна по главата.
— Извинявай, че застраших живота на децата ти.
Тя храбро поклати глава и отново обърса очите си.
— Глупости, Мич. Ти ми върна съпруга. Този мръсник се опита да ми го отнеме и ти го спря.
— Да, но…
— Няма „но“. Ако не се беше намесил, сега Майк щеше да е мъртъв, а може би и Шанън. — Маги отново го целуна по бузата и добави: — Благодаря.
Семейството тръгна към къщата. Всички искаха да са до Шанън. Хърли, Рап, Коулман и Кенеди ги изпратиха с поглед. Когато децата се отдалечиха достатъчно, Кенеди въздъхна:
— Добре си поговорих с нея, докато летяхме насам. Силна жена.
Тримата мъже кимнаха мълчаливо. Кенеди погледна хеликоптера.
— Трябва да се връщам във Вашингтон. Колегите от ФБР се притесняват как ще представим случилото се пред медиите.
Рап сви рамене:
— Нека си припишат заслугите. Няма нужда да се разчува за нашето участие.
— Доста хора са видели тебе и Майк. Слуховете се разпространяват като лавина. Арт Харис се обади. Във ФБР постоянно звънят репортери, които искат потвърждение за участието на двама служители от отряда за борба с тероризма на ЦРУ.
— Не виждам никакъв проблем — настоя Рап. — Военните постоянно правят такива номера. Отряд „Делта“ свършва работата, а приписват заслугата на рейнджърите или на някое друго подразделение.
— Случаят е малко по-различен. Тях не ги заснемат с десетина камери.
— Нищо не са заснели. Само двама мъже с черни маски и камуфлажни якета. ФБР, градската полиция… който ще да си припише заслугата, не ми дреме.
— Ще трябва да измислим нещо.
— Няма как да опровергаеш слуховете — намеси се Хърли, докато палеше цигара. — Хората вярват на онова, на което искат да вярват. Пък и това няма да е най-вредната клюка. Дори може да е полезно. Сгазваш лука и момчетата с черни маски ти пръсват черепа. Това ще накара следващите терористи да се замислят, преди да се запишат доброволци.
Кенеди се замисли.
— Стан, ти винаги имаш интересен поглед върху нещата. — Целуна го по бузата и добави: — Хайде, трябва да тръгвам. Благодаря, че се погрижи за тях. — Обърна се към Рап и Коулман. — Утре ви искам в Управлението. Мисля, че няколко души ще искат да говорят с вас.
Кенеди тръгна към хеликоптера и пилотите включиха моторите.
Рап погледна към къщата и каза:
— Стан, хайде да пийнем по нещо.
— Разумно предложение.
Тръгна към къщата.
— Скот, ти с какво обичаш да се тровиш?
— Само една бира, Стан.
— Мич?
— Уиски и бира за мен.
— Пури?
— С удоволствие — отвърна Рап.
Коулман отиде да помогне на Хърли, а Рап се запъти към огъня на брега на езерото. Небето беше ясно, отрупано със звезди. Рап погледна нагоре, намери Голямата мечка и Северната звезда, после Орион, Ловеца. Коулман и Хърли се върнаха и всеки си взе стол. Хърли искаше да чуе всичко и Рап му разказа за случилото се с безстрастен глас. Старецът зададе само няколко въпроса, повечето свързани с Макс Джонсън и Хаким ал Харби.
Коулман настоя Джонсън не само да бъде помилван, а и да го включат в екипа. Рап и Хърли не бяха много сигурни за второто, но и двамата бяха съгласни, че е направил достатъчно, за да спаси живота си, а може би дори да получи пълно опрощение. Случаят с Хаким беше по-сложен. Рап заяви, че не иска да го убива. Коулман нямаше мнение.
Хърли се втренчи в огъня и отпи глътка от питието си.
— Ще поговоря с доктора за него — измърмори. — Трябва да вникнем в начина му на мислене. Да разберем всичките му прегрешения. Каква точно е ролята му в тази гадост.
Чуха хлопване на врата и след малко Неш се приближи с още бири в ръка. Взе стол и седна при тях.
— Как е Шанън? — попита Хърли.
Неш се втренчи в огъня.
— Не знам. Просто заспа, но мисля, че докторът й е дал още хапчета.
— Ще се оправи — успокои го Хърли.