Неш поклати глава.
— Кой знае? Такава случка може завинаги да прецака мозъка на едно дете.
Рап, Коулман и Хърли се спогледаха. Хърли отговори от името на тримата:
— Децата са издръжливи. Ние сме тези, които преживяват по-тежко тези гадости.
Неш кимна и продължи да гледа втренчено огъня.
— Не мога да повярвам, че почти я изгубих.
Изведнъж се разплака. Опита се да спре, но не можа. Тримата му другари не помръднаха.
След около минута Хърли го подкани:
— Кажи си всичко. Сега му е времето. — Изчака няколко секунди и добави: — И не забравяй, че можеше да бъде много по-лошо. Всъщност доста голям късмет извади.
Неш успя да се овладее и кимна.
— Прав си. — Най-сетне погледна Рап, който мълчаливо пушеше пура. — Извинявай. Маги е права. Ако не беше ти, щях да съм мъртъв, а може би и Шанън.
— Е, радвам се, че я спасих — отговори Рап. — Колкото за тебе, глупако… не съм много сигурен дали си струваше усилията.
Неш се засмя и другите трима също се разкискаха. Неш изсипа цял куп звучни ругатни по адрес на Рап. После добави:
— Следващия път, когато решиш да ме направиш телевизионна звезда, можеш да ме попиташ.
— Сега ти си ми шеф. Не мога да ти погаждам номера, без да питам — отвърна Рап и му намигна подигравателно.
— Ох… Боже — изстена Хърли. — Навремето му бях шеф. Преди много време. Това бяха най-ужасните години от живота ми.
— Да… — измърмори Рап. — Веднъж спасих и твоя неблагодарен задник.
Хърли започна да сипе обиди по негов адрес. Настроението в групичката започваше да се възвръща. Сякаш изведнъж напрежението от изминалата седмица изчезна и животът се върна в нормалния си ритъм. Започнаха да си разказват бойни истории, разменяха си грубости, които не бяха нищо друго освен израз на приятелство.
Хърли заяви, че става късно. Имаше обаче още един проблем, който трябваше да решат — какво да правят с Глен Адамс. Старецът погледна Неш:
— Мич ми каза, че още не си сигурен за съдбата на онзи долен предател.
Кимна към плевнята, за да не остане съмнение за кой долен предател говори.
Неш се поколеба.
— Не знам — измърмори. — В момента не може да се каже, че се отличава с особена психическа стабилност.
— Все пак трябва да вземем решение.
— Затова прехвърли отговорността на мен. — Неш поклати глава. — Не е много благородно от твоя страна.
— Майк — намеси се Рап, — ти имаш голямо семейство. Заради тях и заради теб се опитах да те тласна по друг път. Пътят на честта. Не можеш да правиш и двете. Не можеш да бъдеш добър съпруг и баща и в същото време да вършиш гадостите, които вършим ние. Трябва да се откажеш от едното.
Неш се втренчи в огъня и се замисли за това противоречие.
Рап се наведе напред и каза:
— Остави ние да се оправяме с тази помия. Ти се грижи за семейството си.
Неш запази мълчание няколко минути. След малко кимна, сякаш е взел решение. Изправи се и хвърли празната си бирена кутия в огъня. Тя се нажежи до червено и се смачка. Той погледна Рап и промърмори:
— Благодаря.
Стана и тръгна към къщата. Рап погледна Коулман и Хърли, който изглеждаше разочарован.
— Ще се погрижа за семейството си — чу се гласът на Неш от тъмното. — Лека нощ, момчета.