— Казах, че е много малко вероятно.
— Все едно. Значи стремежът му да оцелее е доста силен.
— Точно така.
Рап се обърна към Хърли:
— Мисля, че можем да го привлечем на наша страна.
— Ти луд ли си? Докторе, кажи му защо не можем.
— Щом го пуснем и се почувства в безопасност, ще се обърне срещу вас — обясни Люис.
— Ами ако никога не се почувства в пълна безопасност? Мога да го навестявам от време на време и да му напомням, че постоянно го наблюдаваме.
— Защо да рискуваме? — попита Хърли.
— Защото може да ни бъде полезен.
— Докторе? — измърмори Хърли, сякаш искаше Люис да обясни очевидното на Рап.
— Рисковано е, Мич. При такъв човек не можеш да се надяваш на истинска лоялност.
— Не можем ли да го подкупим? — предложи Маслик.
Всички се обърнаха и се втренчиха смаяно в едрия мъжага, който беше известен с кроткия си характер.
— Да му подхвърлим примамка — продължи той с тих глас. — Да го принудим да ни сътрудничи. — Погледна Хърли в очите. — Както при вербуването на чужд агент. Ти сам си го казвал много пъти, Стан. Трябват само малко пари, малко време и кауза, за която да си струва да се бориш.
15.
Ако тези думи бяха изречени от друг, Хърли със сигурност щеше да реагира остро. Те обаче бяха казани от кроткия мъжага, затова старият шпионин си замълча. Рап имаше време да обмисли следващия си ход. Забеляза, че старецът бавно се отърсва от напрежението, и се досети, че преживява тежка емоционална дилема. Колкото и корав да беше, нищо не можеше да компенсира моралното бреме от опита да застреля сина на най-добрия си приятел, момчето, което бе държал в ръцете си и люлял на коляното си като бебе.
Хърли докуцука до най-близкото бюро и седна на ръба. Люис го наблюдаваше с видима загриженост. Рап реши, че мълчанието само влошава нещата, затова каза:
— Стан, това би могло да помогне. Ти току-що го уплаши до смърт.
— Има логика — добави Люис. — Той очакваше ти да го спасиш от Мич… не обратното. А беше на косъм да го убиеш. Дори да го бяхте планирали, не можехте да го изиграете по-убедително.
— Смятам да се върна вътре и да му подам спасителна сламка — заяви Рап. — Докторе?
Люис сви рамене:
— Знаеш правилата. Първо, не задаваш въпроси, на които вече не знаеш отговорите.
— И не се опитвай да го вербуваш — добави Хърли с разсеян глас. Беше завъртял монитора така, че да наблюдава Адамс. От малките микрофони се чуваше слабо хлипане. — На това ще му дойде времето по-късно. След като покаже, че наистина го иска. Отиди и му кажи, че има искрица надежда, но само това.
Рап кимна:
— Ясно. — Взе от хладилника бутилка вода, бутилка водка и чаша. — Позвъни ми, ако ти хрумне нещо.
Рап знаеше, че има само двайсет минути, но навярно друг път нямаше да има възможност да повлияе на Адамс, докато е толкова уязвим. Въведе шифъра на електронната ключалка и влезе. Челото на Адамс бе осеяно със стотици микроскопични капчици кръв от ударната вълна на изстрела. Той седеше със затворени очи и наведена глава. Панталоните му бяха мокри и в краката му имаше локвичка урина. Хърли бе прав за едно — това беше гадна работа и човек лесно можеше да изгуби самообладание, ако не владее ситуацията. Застрелваш някого, отърваваш се от трупа и продължаваш напред. Няма смисъл да губиш време с излишни размисли или пък да се тюхкаш, след като вече си сторил непоправимото. Започнеш ли да се колебаеш, значи сам си просиш проблемите.
Въпреки това Рап видя една възможност. Скоро хората щяха да забележат отсъствието на Адамс. В службата го очакваха чак следобед и ако не бяха пропуснали нещо, нямаше уговорена среща на закуска в Ню Йорк. Подчинените му вероятно щяха да започнат да се притесняват в късния следобед. Щяха да го търсят на мобилния и нямаше да го намерят. После щяха да се обадят в дома му и жена му щеше да каже, че не го е виждала, но макар това да изглеждаше странно за някои двойки, за тях беше нормално. Сътрудниците му щяха да предупредят съответните хора в Ленгли, които щяха да предпочетат да изчакат до другата сутрин. Ако и тогава не се появеше обаче, федералните щяха да се намесят и не след дълго да установят, че е напуснал страната. Рап не се самозалъгваше, че може да привлече Адамс на своя страна и да го върне в службата до сутринта на другия ден. Това просто нямаше как да стане. Имаше обаче друга възможност, с която да спечелят малко време.