Той издърпа масата пред Адамс. Постави отгоре водата, водката и чашата, после извади сгъваемото си ножче. Отиде зад Адамс и сряза пластмасовите белезници.
— Предполагам, че искаш да си пийнеш.
Заобиколи го и застана пред него. Искаше да го наблюдава внимателно. Пленникът бавно вдигна глава и погледна предметите върху масата. Поколеба се, после се пресегна. Грабна бутилката с водка, точно както очакваше Рап.
Адамс стисна бутилката и бързо разви капачката. Хвърли я на земята. Наклони шишето към чашата и я напълни с водка, като междувременно разплиска доста наоколо. Остави бутилката и вдигна чашата. На две глътки изпи цялото й съдържание. За момент като че ли се канеше да си сипе още, но вместо това затрепери неконтролируемо и отново се разхлипа. Хвана главата си с две ръце и я опря върху масата.
Запелтечи нещо, но Рап не разбра почти нищо. Това беше пълен срив. Рап знаеше, че единственият начин да накара Адамс да се опомни, беше да му удари плесница, но това би било грешка. Ходът на тази среща бе определен няколко минути по-рано и сега той трябваше да играе доброто ченге. След известно време Адамс престана да хлипа и дишането му се успокои. Погледна Рап с молещи очи и промълви:
— Защо?
Въпросът беше доста общ, затова Рап не каза нищо. Само се втренчи в подпухналите, кървясали очи на Адамс.
— Не разбирам — проплака нещастникът. — Аз съм достоен човек. Не заслужавам такова отношение.
Рап се изкушаваше да го наругае, но се сдържа. Трудно беше да се преструва на добър. Идеше му да удари няколко шамара на този кретен и да му даде да разбере, че ако не прави каквото му се казва, Хърли ще се върне и ще довърши започнатото. Вместо това въздъхна и каза:
— Глен, много хора са объркани в тази сложна ситуация.
— Не и аз.
— Знам, мислиш, че си постъпил правилно — предпазливо заговори Рап. — Но не си. Ти просто си станал жертва на партийните интриги във Вашингтон. Републиканци срещу демократи… либерали срещу консерватори… но всичко това са глупости. В Ленгли единственото, което ни интересува, е националната сигурност. Това е нашата мисия и когато Съюзът за граждански права започне да се меси в работата ни, тогава настъпват лоши дни за Америка.
— Ама вие не разбирате какво правите — плачливо възрази Адамс. — Превръщате се в чудовищата, срещу които се борим.
На Рап тази песен отдавна му беше писнала.
— Добре, дай ми един пример.
Адамс вдигна ръце и огледа стаята:
— Как ще наречеш това?
Рап се изсмя:
— Ако работеше за „Ал Кайда“ и те бяха хванали да издаваш тайните им на медиите, нямаше просто да те убият. Щяха да убият жената и децата ти пред собствените ти очи и ако имаш късмет, да те довършат бързо, но едва ли щяха да го направят. Щяха да си играят с теб месеци наред и да те използват за назидание на всеки, който проявява някакви колебания във вярата си.
— Ние не сме като тях. Не ми беше оставена друга възможност. Не можех да седя безучастно и да гледам как грубо потъпквате законите.
— Хм… — измърмори Рап, като погледна към вратата. — Може би беше грешка.
— И още как. Голяма грешка беше да ме домъкнеш тук — заяви Адамс, като отново посегна към бутилката.
— Имам предвид това, че не му позволих да ти пръсне мозъка.
Адамс го погледна тревожно:
— Аз не съм враг!
— Напротив, Глен, такъв си. И ако не проумееш грешката си, няма как да те спася. Стан е готов да откъсне главата ти с голи ръце и да се изпикае в гърлото ти. Той те презира. Вижда в теб очевиден пример как младото поколение води страната към гибел.
— Ама че наглост — изсумтя Адамс. — И то от представител на най-расисткото и фанатично поколение, което е видяла тази страна. — Отпи глътка водка.
— Можеш да го обсъдиш по-задълбочено с него самия. — Рап погледна часовника си. — Трябва да се връщам в Ленгли, имам оперативка. — Тръгна към вратата и спря, преди да я отвори. — Мислех, че ще има някаква полза, ако те спася, но явно съм грешал.
— Чакай! — отчаяно изпищя Адамс. — Не ме оставяй сам с него!
— Защо?
— Защото ще ме убие!
— Какво ме засяга това?
— Засяга те! — Адамс трескаво заоглежда стаята, опитвайки се да измисли нещо правдоподобно. — Така ставаш съучастник в убийство.
— Това опит за шега ли беше? Само това ли успя да измислиш?
— Имам влиятелни приятели!
Рап потърка челото си и реши да отдаде жалките оправдания на Адамс на количеството изпита водка.