— Глен, не мисля, че си лош човек. Мисля само, че си объркан. Затънал си в юридическата кал. Съсредоточаваш се върху един фрагмент, но не виждаш цялостната картина. Загубил си чувство за преценка и ако не си отвориш очите, аз няма как да ти помогна.
— Не съм сторил нищо лошо.
— Последен шанс, Глен. Ако изляза през тази врата, Стан ще дойде и ще ти пръсне черепа. После ще разфасоват тялото ти и ще го изгорят парче по парче. До обяд единственото, което ще е останало от тебе, ще е купчинка прах, която може да се побере в чаша за кафе. На вечеря пепелта ти ще бъде разпръсната по четирите посоки на света. Всички доказателства ще са унищожени. Единственото, което федералните ще узнаят за теб, ще е това, че си напуснал страната… а също, че си пияница. Ще те потърсят няколко седмици и ще те отпишат.
Адамс упорито поклати глава:
— Ще разберат, че нещо не е наред. Няма да спрат, докато не разнищят всичко.
Рап сви рамене, сякаш е опитал всичко възможно:
— Иска ми се да можех да кажа, че ми е било приятно да те познавам, Глен, но бих излъгал. Ти си себелюбив гадняр и на никого няма да му стане тъжно за теб… дори на близките ти. — Натисна копчето на интеркома. — Свърших. Прави, каквото намериш за добре.
16.
Хаким играеше шах от седемгодишен. Беше се научил от дядо си и през следващите шест години, до смъртта на стареца, играеха всяка седмица. Едно от първите неща, които му каза дядо му, бе, че в шаха една грешка може да реши цялата игра. Такъв ход, веднъж направен, води до поредица от други. А в шаха, както и в живота, няма връщане. Затова поуката според дядо му беше, че човек трябва да премисли добре, преди да вземе важно решение. Да огледа въпроса от всички страни. Да види всички проблеми и да потърси подводни камъни.
Хаким не знаеше дали заради шаха или благодарение на комбинацията от природния интелект и безгрижния си характер, досега си беше спестил доста главоболия с търпение и внимателни решения. Не можеше да се каже същото за Карим. Неговата дързост и решителност му бяха спечелили много победи по бойните полета на Афганистан, а нападенията в Америка, въпреки критиките на приятеля му, бяха огромен успех. В ежедневието обаче беше абсолютно лишен от чувство за преценка.
Карим вдигна пистолета и преди Хаким да успее да реагира, стреля. Всичко се разигра като на забавен каданс. Бащата падна, улучен в корема. Момчето хукна да бяга, направи три крачки и също се просна на земята, простреляно в кръста.
Карим свали оръжието и каза:
— Сега да видим истинската причина за идването им.
Слезе от верандата и тръгна по чакълестата настилка. Гърмежите от 9-милиметровия пистолет още ехтяха в долината, а мозъкът на Хаким вече трескаво се опитваше да прецени пораженията. От самото начало разбра, че положението е лошо. Много лошо. Той бе овладял напълно ситуацията, но с болното си самолюбие Карим беше развалил всичко. Сякаш целият му гняв, насъбран през изминалата седмица, се бе излял изведнъж. Хаким тръгна след приятеля си и закрещя:
— Аз знам истинската причина да са тук, идиот такъв!
Карим се извъртя рязко:
— Как ме нарече?
— Нарекох те идиот! Абсолютен идиот!
— Ще се отнасяш с дължимото ми уважение, иначе ще бъдеш наказан! — заплаши Карим.
— Пробвай, ако ти стиска! — Хаким пристъпи към стария си приятел и запретна ръкавите си. — Разбираш ли изобщо какво направи току-що?
По лицето на Карим се изписа недоумение.
— Дали разбирам? Попречих на тези мъже да си тръгнат и да кажат на властите, че сме тук. Направих каквото трябваше.
— Трябваше? Ти си пълен глупак. Провали всичко! Те нямаше да кажат нищо на никого. Щяха да половуват и да си тръгнат. — Хаким погледна мъжа и момчето. Двамата се гърчеха от болка на земята. Какво, по дяволите, щяха да правят сега с тях? — Те ми повярваха, надут глупак такъв!
— Ти си глупак! — контрира Карим. — Само се преструваха, че ти вярват. Най-вероятно са полицаи.
— Ти не си живял в тази страна. Не познаваш тукашните хора. Тези не са полицаи. — Хаким размаха ръце, посочи къщата, плевнята, околната земя. — Къде ще отидем сега?
Въпросът явно подразни Карим.
— Ами… ако наистина са ловци, както твърдиш, ще заровим труповете и готово.
— А когато не се приберат за вечеря и жената се обади в полицията и каже, че са дошли на лов тук? Какво ще правим тогава? Защото полицията ще дойде да ги търси.