Карим видя, че момчето е извадило мобилен телефон от якето си и се опитва да се обади. Вдигна пистолета и дръпна спусъка. Оранжевата шапка хвръкна от главата на младежа сред облак от прах, краката му се сгърчиха за момент и замряха. Карим се обърна към приятеля си и спокойно, сякаш нищо не се е случило, каза:
— Тогава ще трябва да се махнем.
Бащата изстена от ужас и отчаяно запълзя към сина си. На Хаким му се повдигаше. Това не трябваше да става. Тези хора не бяха направили нищо лошо.
— Вече ти обясних какво ще се случи, ако се наложи да се махнем. Казах ти, че имаме най-голям шанс да оцелеем, ако останем скрити тук поне за месец. Да изчакаме да престанат да ни търсят. Тогава ще можем да се измъкнем от страната.
— Писна ми от твоите натяквания. Вече се съмнявам във вярата ти.
— Аз се съмнявам в твоята вяра. Ти си страхливец. С нищо не си по-различен от мързеливите богаташи, които се представят за наши водачи.
Лицето на Карим пламна от гняв.
— Как смееш да се съмняваш в мен?
— Аз не съм от безмозъчните ти роботи. Достатъчно дълго те познавам. Ако беше истински воин, щеше да отидеш в онази сграда с хората си и да умреш като мъченик. Но ти си прекалено влюбен в собствената си слава. Лъвът на „Ал Кайда“… Ха-ха-ха! — Хаким имаше предвид името, с което Карим наричаше себе си във видеозаписите, които беше разпространил след нападенията. — Трябваше да се наречеш Страхливеца на „Ал Кайда“.
Погледна ловеца, който беше допълзял до сина си и се тресеше от хлипове.
Карим не можеше да слуша повече упреци. Отдавна трябваше да сломи дързостта на приятеля си.
— Докажи, че ти не си страхливец — изкрещя. — Убий бащата. Заповядвам ти.
Карим хвърли пистолета към приятеля си. Хаким не направи опит да го хване. Оръжието падна в краката му и се изтърколи на няколко сантиметра по чакъла. Хаким го погледна и поклати глава:
— В това няма никакво достойнство. Не е смела постъпка да убиеш двама невъоръжени, които не са направили нищо срещу тебе или срещу Аллах.
— Заповядвам ти!
— Ние сме неверници в тази страна. Това е грях. Ако ги искаш мъртви, довърши сам каквото си започнал.
— За последен път ти заповядвам да вземеш пистолета и да застреляш бащата.
— Не се подчинявам на твоите заповеди — изсмя се Хаким.
— Ще се подчиняваш!
Хаким се обърна и тръгна към къщата.
— Не смей да ми обръщаш гръб! — изкрещя Карим.
Това вече преля чашата. Той хукна след приятеля си и го настигна точно до стълбите. Нанесе му бърз удар в бъбреците и го изрита в дясното коляно. Хаким падна и Карим скочи върху него. Хвана го за яката, обърна го по гръб и започна да го налага с юмруци в лицето.
— Отдавна трябваше да ти дам този урок — изсъска между ударите.
17.
Адамс молеше, плачеше, между сълзите и подсмърчанията започна да си говори сам. Ключалката избръмча, Рап отвори вратата и отсреща се показа Хърли, на чието лице не се четеше радост от перспективата за втори път да се наложи да застреля сина на най-добрият си приятел.
— Не трябваше да те спирам — с виновен глас каза Рап.
— Сети се.
Хърли го избута от вратата и влезе с бастун в едната ръка и пистолет в другата.
Адамс излезе от транса си и закрещя на Рап да спре. Когато видя Хърли с пистолета, се опита да стане, но забрави, че глезените му още са вързани за стола, и се препъна. Хвана се за ръба на масата и я събори, чашата и бутилката се разбиха на земята.
Хърли застана над него и се прицели.
— Не стреляй! — изпищя Адамс. — Мич, чакай! Имам информация! Мога да помогна!
Рап бързо се спогледа с Хърли, преди да се върне. Клекна до Адамс и каза:
— Това е последният ти шанс, Глен. Кажи ми нещо, за което си струва да те пожалим.
Адамс лежеше на една страна, все още с вързани за падналия стол крака. Погледна локвата урина, после — Рап.
— Първо ми помогни да стана.
— Майната ти! — изръмжа Хърли и завря пистолета в лицето на пленника.
Рап отново се изправи и тръгна към вратата. Адамс отчаяно закрещя, умолявайки го да спре. Хърли избълва куп звучни псувни, изразяващи точно мнението му за пленника. За да наблегне на думите си, приближаваше все повече оръжието към лицето му, докато притисна дулото до слепоочието му.
Рап почти беше стигнал до вратата, когато чу едно име. Адамс го повтори бързо три пъти. Рап спря, най-после нещо го заинтригува.