— И това променя нещата… как?
— Той използва правилата като оръжие. Вбесява се, когато реши, че някой е направил нещо нередно или е нарушил законите, но не вижда нищо лошо, когато сам го прави. Толкова е влюбен в себе си, че се смята за привилегирован. Правилата са за простолюдието, не за хора като него, чието призвание е да променят света.
— Това и аз можех да ти го кажа — измърмори Хърли, — а не съм завършил медицина.
Без да коментира забележката, Люис продължи:
— Комбинацията между нарцисизъм и социопатия е изключително опасна… почти невъзможна за лечение, а в такава напрегната ситуация — абсолютно нелечима. Той ще ви каже всичко, което трябва, за да спаси живота си, а когато го пуснете, при първа възможност ще офейка. Ще изтича при всекиго, за когото мисли, че има достатъчно власт, за да те унищожи.
— Кое е второто ти съображение? — попита Рап.
— При други обстоятелства никога не бих признал, но предвид ситуацията мисля, че така ще е най-добре.
Люис замълча, търсейки най-подходящите думи.
— Докторе, нямаме цял ден на разположение. Изплюй камъчето.
Люис се изкашля нервно и каза:
— Аз съм психотерапевтът на Кейти О’Браян.
18.
Рап нямаше време. Ако с Неш искаха да стигнат в Ленгли навреме, трябваше след няколко минути да тръгнат и дори в този случай щеше да се наложи да карат със 130 километра в час. Рап обикновено не бързаше много за оперативки, но това нямаше да бъде обикновено заседание за обсъждане на безсмислени бюрократични въпроси. Кенеди ясно бе казала, че президентът иска двамата й старши агенти от антитерористичния отряд да присъстват. Рап не беше голям любител на политиците, но в кариерата си бе общувал с няколко президенти и беше установил, че повечето съзнават ползата от хора като него, готови да се намесят във всяка напечена ситуация.
— С Майк трябва да тръгваме. — Рап погледна Хърли. — Искам да разбера кой му е помогнал да подслушва кабинета на доктора. Искам да знам къде са оригиналните записи и колко копия е направил. И искам незабавно да вземем мерки.
— Басирам се, че е бил Макс Джонсън — измърмори Хърли.
— Да.
Същото си мислеше и Рап. Макс Джонсън беше заместник-началник на охраната в Ленгли, но преди няколко години се беше пенсионирал. Сега имаше консултантска фирма и изпълняваше доста поръчки на ЦРУ. Рап не го познаваше лично, но от онова, което беше слушал за него, не би се изненадал, ако е паднал толкова ниско.
— Искам списък на всички, с които Адамс е говорил за Кейти О’Браян.
— Аз пък искам веднага да получа записите, за да ги унищожа — намеси се Люис.
— Докторе, и на мен тази история не ми харесва, но някой трябва да изслуша записите.
Рап се замисли за Чък О’Браян. Ако научеше, че сеансите на Кейти с психотерапевта й са били записани, това щеше да го съсипе.
— Можеш да ми имаш доверие, Мич.
— Доверието няма нищо общо — нетърпеливо обясни Рап. — Трябва да изслушам записите, за да преценя вредите.
— Кейти няма да бъде доволна — измърмори Люис. — Нито пък Чък.
Неш се намеси:
— Може би трябваше да помисли, преди да започне да споделя секретна информация с жена си.
— Тя е работила двайсет и пет години в оперативния отдел — побърза да я защити Люис. — Досието й е кристалночисто. — Отново погледна Рап и натърти: — Искам да получа записите. Това е лична информация и само аз имам права над нея.
— Няма да стане, докторе — намеси се Хърли. — Кейти е видяла много гадости, но това не дава право на Чарли да издава тази информация пред нея, още по-малко дава право на нея да я споделя пред теб. Има си правила.
— Да, но… Мисля, че никой от вас не се съмнява в мен. — Люис огледа стаята. — Да погледнем нещата реално. Това, което се случва тук, е много по-сериозно от всичко, което може да е записано на дисковете.
Рап понечи да каже нещо, но Хърли го изпревари:
— Докторе, кабинетът ти не е безопасен. По дяволите… руснаците… китайците… всеки може да е сложил бръмбари. Басирам се, че от „Мосад“ те подслушват от години. — Хърли погледна Рап. — Най-добре изпрати нашите хора довечеря да почистят.
Рап кимна:
— И аз си помислих това. То ще е първото, което ще направя.
— Трябва и аз да дойда — заяви старецът с глас, нетърпящ възражения.
— Добре. Колкото до другото… ще се оправяме по-късно. Сега с Майк трябва да тръгваме. Междувременно започнете да го изстисквате. Искам всяка капчица информация, която знае.