Загледан разсеяно през прозореца, Неш измърмори:
— Какво правиш, по дяволите?
— Бъди по-конкретен, приятел.
— Ами това… — Неш разпери ръце. — Тези гадости… снощи и тази сутрин.
Рап го погледна за кратко и отново насочи вниманието си към пътя. Бяха 99 процента сигурни, че колата е чиста, но носеха мобилните си телефони и макар че апаратите бяха закодирани, съществуваше техника, с която можеха да бъдат използвани за подслушване. Рап внимателно подбра думите си:
— Хайде да поговорим за това следобед.
Неш не се отказваше:
— Не съм постъпил в Управлението, за да правя такива неща. — Добави шепнешком: — Не съм хладнокръвен убиец.
Рап не беше сигурен, че е чул добре.
— Какво каза?
— Чу ме.
— Трудно е да разбереш някого, който се цупи като малко дете и си мърмори под носа.
— Казах — повтори Неш, натъртвайки на думите, — че не съм хладнокръвен убиец.
— Интересно… защото съм сигурен, че когато бяхме в Куш, те видях как свети маслото на няколко типа.
Рап имаше предвид съвместните им операции в Афганистан.
— Онова беше друго.
— Защо?
— Те бяха врагове.
— А този как го наричаш… съюзник?
— Може би сънародник.
Рап въздъхна. Не искаше да обсъждат това сега, но трябваше да разбере какво му става на Неш, и то преди да застанат пред президента и Бог знае още кого.
— Опасността може да бъде както външна, така и вътрешна — изтъкна той, като се позова на клетвата, която и двамата бяха дали. — Всички се опитват да не забелязват вътрешната. Това, че си американец, не те прави добър.
— Това, че не е съгласен с нас, не го прави враг.
— Значи да си нарушава законите, както поиска. Така ли?
— Ние също не сме ангелчета.
Рап започваше да губи търпение.
— Мисля, че си уморен. Край на разговора.
Неш се изсмя.
— Умората няма никакво значение. Ти просто отказваш да погледнеш истината в очите.
— Майк, занимавам се с тези гадости от двайсет и две годишен. Обвинявали са ме в какво ли не, но никога, че си крия главата в пясъка.
— Е… винаги има първи път.
— Така ли обсъждаше заповедите на командирите си в Корпуса?
— Не сравнявай това тук с Корпуса. Там не ни караха да отвличаме други морски пехотинци.
Рап чу достатъчно. Не му харесваше, че обсъждат конкретни подробности. Погледна кървясалите очи на Неш и поклати глава:
— Май няма да участваш в тази среща.
— Не си ти този, който ще реши.
— Точно аз съм.
Неш изсумтя презрително:
— О, да… проблемът никога не е в тебе. Не и в Мич Рап. Винаги друг е виновен. Искаш да оправдаеш поведението ми с недоспиването, но истината е много по-сложна. Още сега мога да ти кажа, че умората няма нищо общо. Онова, което направихме там… с един от нашите… Просто не е редно.
Рап погледна в огледалото и рязко завъртя волана надясно. Колата излезе на банкета.
— Какво правиш?
— Спирам.
— Нямаме време — разтревожено напомни Неш. — Закъсняваме.
— Трябваше да помислиш, преди да приказваш глупости. — Рап натисна рязко спирачките, изключи двигателя и откопча колана си. — Остави телефона си в колата.
Погледна в огледалото и изчака една кола да мине, после слезе и заобиколи отзад. Постави ръка на ръкохватката на 45-калибровия „Глок“ в кобура на хълбока си.
Неш неохотно слезе.
— Стига, Мич, това е глупаво.
— Глупаво ще е, ако те пусна да застанеш пред президента и всички, които е решил да доведе.
— Проблемът не е в мен, Мич. — Неш посочи себе си, после обърна пръста си към Рап и добави: — Мисля, че трябва сериозно да се замислиш за себе си.