— Къде е господин Неш? — попита той.
— Не успя да дойде — отвърна Рап, като погледна Кенеди, все още седнала на дивана.
— Колко жалко — избумтя Дикърсън с дълбокия си басов глас. — Много исках да се запозная и с двама ви. Чух какво сте направили миналата седмица и исках да ви благодаря лично.
Рап вдигна вежди:
— Миналата седмица ли?
— При нападението над центъра за борба с тероризма. Разбрах, че без вас и господин Неш положението е щяло да бъде много по-лошо.
„То вече е по-лошо — помисли си Рап. — Никой в този проклет град не умее да пази тайна.“
— Не вярвайте на всичко, което чувате, господине. Знаете как се разпространяват слуховете… от бълхата става слон.
Дикърсън избухна в дълбок, заразителен смях:
— Колко сте досетлив! Жалко, че не работите за мен.
Без да иска, Рап се усмихна. „Леле, този е опасен“ — помисли си.
— Вие сте смел мъж, господин Рап… Да нападнете цял въоръжен отряд. — Дикърсън поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Малцина биха постъпили така.
— Както казах, не бива да вярвате на всичко, което чувате в този град.
Рап искаше да запази името си в тайна от медиите на всяка цена, а хората като Дикърсън печелеха много сила и влияние, шепнейки пикантни тайни в любопитни уши.
— Това не е нещо, което съм чул — оправда се Дикърсън. — Прочетох го в доклада на ФБР. Шестима терористи влизат в оперативния център в индианска нишка и започват хладнокръвно да избиват персонала. Господин Неш отвлича вниманието на нападателите от балкона над главната зала, като улучва водача им веднъж в шлема и още три пъти отстрани… с 40-калиброви куршуми. Тогава вие нападате отряда. Застрелвате втория в гърлото, третия в носа, четвъртия два пъти във врата, петия в лицето, а последния — в кръста… с 9-милиметров „Глок“. После установявате, че телата им са заредени с експлозив, но запазвате самообладание и не побягвате. — Дикърсън поклати глава, сякаш тази част го е впечатлила най-много. — Вие и господин Неш с помощта на неколцина други агенти изхвърляте и шестимата терористи през прозореца върху бетонната рампа на подземния гараж. Експлозивите избухват и нанасят сериозни щети на сградата, но никой не загива.
Всичко се беше развило доста бързо, но доколкото Рап си спомняше, политикът бе запомнил най-основното.
Дикърсън продължи:
— Мнозина биха ви обявили за глупак или за луд, но аз виждам нещата в малко по-различна светлина. Вижте, господин Рап, моята работа е да преценявам хора като вас. Имам много общо с майстора шивач, който само с един поглед към човека в другия край на стаята може да му скрои костюма. Е, аз не се интересувам от костюми. — Дикърсън почука слепоочието си с един от дългите си пръсти с безупречен маникюр, после потупа гърдите си. — Аз се интересувам какво има тук горе и какво носи човекът в сърцето си. Обикновено трийсет секунди са ми достатъчни, за да преценя някой перспективен клиент. — Изгледа Рап от главата до петите. — В това, което сте сторили миналата седмица, няма нищо глупаво или безумно. Вие сте в стихията си, когато положението е най-напечено. Когато другите се паникьосат, вие действате, без да се замисляте, като по програма. Изключвате всички външни дразнители… мозъкът ви очертава първо пътищата за нападение и чак след това тези за отстъпление. Преценявате врага, както дървосекач преценява дърво, и действате мълниеносно и безотказно. — Дикърсън поклати глава. — Това не е глупост, това не е лудост.
21.
Рап никак не беше доволен от тази ситуация. Не му харесваше, че от ФБР са записали всичко и то е документирано във всевъзможни формуляри и доклади. Това беше една от големите болки във войната срещу терора — адвокатите принуждаваха твърде много хора да се превръщат в бюрократи, които пазеха собствената си кожа, като изискваха всичко да се документира писмено. За изготвянето на доклада сигурно бяха нужни няколко дни, затова едва ли е бил готов преди повече от три-четири, но въпреки това един цивилен гражданин вече го беше прочел. Рап се ядосваше не на Дикърсън, а на себе си, защото не беше успял да измени съдържанието на доклада, да сведе собствената си роля до минимум и да припише заслугите на друг. Нещата се случваха твърде бързо и той правеше грешки.