Всички седнаха и Дикърсън отбеляза:
— Не изглеждате много доволен.
— Нямам навик да обсъждам секретна информация с цивилни.
— Аха… разбирам. Смущава ви това, че човек като мен, който не работи в никоя федерална служба и няма официален достъп до такава информация, се е сдобил с доклада на ФБР за случилото се миналата седмица в Националния антитерористичен център.
— Доста точна оценка.
Дикърсън кимна с разбиране и обясни:
— Президентът ми показа доклада тази сутрин.
Рап погледна Кенеди, която явно приемаше новината доста по-спокойно от него. Обърна се отново към Дикърсън:
— На какво основание?
— Той ми има доверие, господин Рап.
Рап завъртя очи и отбеляза:
— Значи няма да дойде, така ли?
— Точно така.
Рап погледна Кенеди.
— Политика, Мич — обясни тя.
— Какво общо има това с политиката?
Рап осъзна, че въпросът му е глупав, в момента, в който го изрече. Партийните интриганти във Вашингтон можеха да направят от всичко политически въпрос. В повечето случаи това не го засягаше, но когато беше свързано с националната сигурност, направо го вбесяваше.
Кенеди продължи:
— Във въпросния доклад се споменава за един инцидент между теб и господин Абад бин Бааз.
— Имате предвид арабските терористи, които залових в деня на нападенията?
— Да.
— Е, и какво?
— Той има двойно гражданство — отбеляза Дикърсън.
Явно някой защитник на човешките права се беше активизирал.
— Той е саудитски терорист, който е кандидатствал за американско гражданство, за да не можем да го пипнем. Ако политиците в този град имат малко здрав разум, ще му отнемат гражданството и ще ми го предадат, за да го разпитам, както трябва.
Дикърсън въздъхна:
— Президентът е съгласен с вас, но в собствената му партия има една доста гръмогласна групичка, чието мнение, меко казано, се разминава с неговото.
— Не ми казвайте, че ще ме занимават с това — измърмори Рап, като погледна началничката си. — Твърде много работа имам сега. Твърде много проблеми, които трябва да реша. Точно сега не мога да си губя времето с тия идиоти.
— За щастие изглежда, че са попаднали на препятствие.
— Какво препятствие?
— Един сенатор се е застъпил за вас — вметна Дикърсън.
— Лонсдейл ли?
— Да. В доклада на ФБР е отбелязано, че според господин Бин Бааз вие сте извадили рамото му, а в лекарската експертиза, подкрепяща твърденията му, са записани множество травми, които е получил, докато е бил арестуван от вас. Преди да го предадете на ФБР.
Рап много добре знаеше, че травмите са получени, докато арабинът е бил при него. Ясно си спомняше как бе извадил рамото на малкия гад с такава сила, че дори си помисли, че ръката му ще се откъсне.
— Какво казва Лонсдейл?
— Изпратила е писмени показания, че при пристигането й в Центъра за борба с тероризма господин Бин Бааз е бил в отлично здравословно състояние и е пострадал, когато е бил повален на пода в момента на атаката, и не от друг, а от самата нея.
Рап едва скри изненадата си. Фактът, че сенаторката бе излъгала в негова полза, беше интересно развитие на нещата. Запазвайки непроницаемо изражение, той попита:
— Тогава какъв е проблемът?
— Във Вашингтон проблемите рядко се решават веднъж завинаги. Въпросната групичка сенатори временно се отказа да се задълбава в това. Зад тях обаче стоят мощни поддръжници, които им дават много пари и очакват в замяна да водят битки в тяхна полза. Тези поддръжници ще поискат войната да се поведе на друг фронт.
— Мислех, че сме съюзници — с неприкрит сарказъм отбеляза Рап.
— Те ви мразят, господин Рап. — Дикърсън посочи кабинета. — Мразят цялото това управление.
Рап леко се притесни, че са го нарочили за мишена, но не издаде чувствата си.
— Предполагам, че някои от тези влиятелни поддръжници са ваши клиенти.
— Да, така е.
— И вие печелите много пари от тях.
— Да.
— Защо тогава имам чувството, че днес не сте дошли да защитавате техните интереси?
Дикърсън се усмихна:
— Бързо схващате, господин Рап. Не съм тук заради тях.
— Това не е ли конфликт на интереси?
— Не бъркайте лобизма с правосъдната система. Това е първото, което казвам на съдружниците си, които почти винаги идват пресни-пресни от университета. Аз съм прагматик, господин Рап. Обиколил съм много места, видял съм много неща и ако имам късмет, ще живея още десетина години, преди да се срещна със Създателя. Печеля пари от тези групировки, защото съм капиталист, и заработвам всеки цент, опитвайки се да усмирявам безумните им желания. Зная какво правите и не приемам особено техните разбирания за света, но те са сила, с която трябва да се съобразяваме.