— Слушаш ли ме какво приказвам? — сопна се Кенеди.
Рап се опита да се съсредоточи.
— Извинявай, мислех си нещо.
— Пил ли си? — Кенеди си спомни за Хърли и колоритния му характер и добави: — Глупав въпрос. Бил си у Стан Хърли… разбира се, че си пил. Впрочем къде е Майк?
Рап си спомни скарването с Неш по пътя и се почуди как да обясни на началничката си, че един от най-способните й служители преживява психологическа криза.
— Не ми казвай, че е бил прекалено пиян, за да се покаже пред президента!
Звучеше като добро обяснение, затова Рап само вдигна многозначително рамене.
Кенеди разочаровано поклати глава:
— Има ли нещо, което трябва да знам?
Рап се замисли за Адамс и отговори:
— Няма нужда.
— Толкова ли е зле положението?
Рап се изкушаваше да й каже, че са участвали в оргия с курви и наркотици, но не искаше да изправя началничката си на нокти.
— Поиграхме карти, пийнахме, полафихме си. Нищо особено.
Кенеди се намръщи като строга учителка.
— Хайде, стига… професията ни не е от най-лесните — заоправдава се Рап. — От време на време трябва да изпускаме парата.
— Съгласна съм. Дано да е било само това. — Кенеди премести мишката и отвори едно писмо на компютъра. — Като заговорихме за медийни кампании… гледайте някой телевизионен екип да не ви снима, каквото и да правите там.
Предупреждението беше излишно. В къщата на Хърли имаше по-силна охрана, отколкото в много държавни сгради. Ако някой репортер се окажеше толкова глупав, че да навлезе в имота му въпреки предупредителните знаци, щеше да се наложи да спасява живота си от кучетата пазачи на стареца.
— Последният, който може да се страхува от такова нещо, е Стан Хърли. Той е по-хитър от всички нас, взети заедно. Достатъчно е врял и кипял в тоя бизнес.
Рап се замисли за неизбежното скарване между Хърли и Неш. Ако Неш не се вземеше в ръце, и то бързо, Хърли щеше да поиска да бъде отстранен. Не да го убият, но щеше да настоява да го махнат от службата за тайно разузнаване, а вероятно и от ЦРУ. На Рап изведнъж му хрумна начин да избегне конфликта.
— Всъщност… може би идеята на Гейб не е толкова лоша.
Кенеди го погледна изненадано:
— Наистина ли?
— Не говоря за себе си — побърза да уточни той. — Говоря за Майк.
Кенеди се замисли за момент.
— Защо Майк?
— Той е идеалният кандидат. Бивш морски пехотинец, красива жена, четири прекрасни деца. Дикърсън може да направи чудеса с такъв човек.
Кенеди присви очи:
— Какво замисляш?
— В какъв смисъл?
— Много добре знаеш какво имам предвид. Преди петнайсет минути твърдеше, че това е най-безумното нещо, което си чувал. Сега изведнъж предлагаш Майк.
— Винаги си ми повтаряла, че трябва да мисля по-мащабно… това е.
Кенеди се вгледа изпитателно в лицето му. Явно не му вярваше.
— Замислил си нещо. Сигурна съм.
25.
Рап трябваше да импровизира. Не смяташе да обяснява на Кенеди, че Неш е изгубил контрол. Тя беше твърде прозорлива и щеше да го попита за причината. Щеше да се досети, че в къщата на Хърли се е случило нещо. Рап можеше да измисли достатъчно правдоподобна лъжа, която да издържи сериозна проверка, но имаше един недостатък. По някое време в близките три дни Неш щеше да се яви пред началничката си. Кенеди щеше да започне да го разпитва и ако все още беше в сприхавото си настроение и се сърдеше на Рап, той можеше да каже неща, които да нанесат сериозна вреда. Рап трябваше да говори с него преди това и да го подготви, но засега се налагаше да даде на Кенеди задоволително обяснение за неочаквания си интерес към предложението на Дикърсън.
Оправданието нямаше да свърши работа, ако не се основаваше на действителността, а Кенеди го познаваше твърде добре, както личеше от подозрителното й отношение. Рап отвори уста и преди да се усети, отговорът сам излезе:
— Мисля, че Майк има проблеми заради случилото се миналата седмица.
— И затова ти предлагаш да го изправим пред прожекторите и да прекратим кариерата му на разузнавач?
Рап сви рамене и се опита да омаловажи очевидното:
— Няма да сложим край на кариерата му. Все ще остане работа за него. Просто няма да участва в по-рисковани операции.