Рап трябваше да отклони вниманието й от себе си. Искаше да говорят за Неш.
— Разликата е от небето до земята. Първо… аз се прибирам в празна къща. Не се налага да живея с тази лъжа всеки път, щом отворя вратата.
— Каква лъжа?
— Да уча децата си да бъдат послушни… да не шмекеруват в училище… да живеят по правилата… а междувременно днес съм нарушил четири-пет закона и съм убил един човек. След време това започва да тежи.
— На теб не ти ли тежи? — попита Кенеди, като се втренчи в него. — Поне мъничко?
Този въпрос толкова изненада Рап, че той се замисли за известно време. Отдавна никой не му го беше задавал.
— Кое по-точно?
— Ами, всичко, свързано с работата. Но да започнем с онова, което тежи най-много на повечето хора. Убиването.
Рап поклати глава:
— Никога не ме е притеснявало. Хората, които убивам, не са от най-примерните граждани.
Кенеди беше чела всички доклади от мисиите му и бе изслушвала онези, които бяха твърде деликатни, за да ги документира писмено. Знаеше, че Рап не си пада по подробните обяснения и до нея достигат само съкратени версии.
— Никога ли не си убивал невинен минувач?
— Какво значи „невинен“? Ако говориш за някой професионален телохранител, нает да пази доказан негодник, той вече не е невинен по моите разбирания. Ако ще си играеш на наемник, трябва да си осъзнал, че може и ти да получиш куршум.
Кенеди кимна. Бяха обсъждали някои от тези неща и преди.
Рап се замисли, реши да внесе малко емоция. Така Кенеди по-лесно щеше да се хване.
— Онова, което най-много ми тежи, е, че нямам неговия живот.
— В какъв смисъл „неговия живот“?
— Бих зарязал тази помия на мига, ако можех да върна времето и Ана отново да е до мен. След работа човек се прибира при семейството си, децата го обичат и глупакът си мисли, че така ще е вечно. После нещо се случва и изгубваш всичко… Когато някога си имал нещо, което ти е било по-ценно от всичко на света, и изведнъж го загубиш… започваш да недоумяваш как има хора, готови да вършат тези гадости на толкова висока цена.
Кенеди запази дълго мълчание. След известно време каза:
— И за теб не е много късно, Мич. Още си млад.
— Имаш предвид да си намеря друга. Да създам семейство с куп деца? — Рап поклати глава. — Не съм сигурен, че това е за мен. Освен това някой трябва да върши тази работа, а не виждам много други с достатъчно умения и желание да заемат мястото ми.
— Сигурна съм, че ще ти намеря заместник.
Рап се усмихна самоуверено.
— А сигурна ли си, че той ще издържи?
— Едва ли. — Кенеди се замисли и започна да осъзнава, че той може би има право. — Значи ти предлагаш Дикърсън да направи Майк звездата на ЦРУ.
— Още не съм обмислил подробностите, но да… в общи линии това е планът.
— Мислиш ли, че ще се съгласи?
— Не знам, но ние няма да му дадем друг избор.
Кенеди поклати глава.
— Съмнявам се, че ще му хареса.
— Отначало не, но според мен доста бързо ще приеме идеята.
Кенеди присви очи.
— Не знам, Мич… Може да не е чак толкова твърдоглав, колкото теб, но и той е упорит.
— Когато види колко се гордеят Маги и децата с него, ще ни прости — усмихна се Рап.
— Ще си помисля.
— Добре. — Рап погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Трябва…
Кенеди го спря:
— Да. Трябва да отидеш до „Дълес“. Приятелите ти искат да те видят.
— Кои приятели?
— Колегите ти от другата страна на голямото езеро.
— Аха. — Тези срещи на неутрална територия вече се превръщаха в практика. — Кога трябва да съм там?
— Ако не искаш да те чакат, след петдесет минути трябва да тръгнеш.
Рап изруга на ум. Сакът му винаги беше готов в колата, затова нямаше нужда да се приготвя, но искаше да види Скот Коулман и да му каже да се отбие през кабинета на Люис.
— Имаш ли нужда от някаква помощ? — попита Кенеди.
Рап почти се изсмя на въпроса, но преди да отговори, някой почука и вратата се отвори. Високият около метър и деветдесет Чък О’Браян влезе в стаята. Червендалестият директор на Националната служба за тайно разузнаване беше в Ленгли от трийсет и три години и съдейки по стиснатите зъби и напрегнатото му изражение, Рап се досети, че има лоша новина.
— Извинявайте за прекъсването… — О’Браян измина разстоянието до бюрото с три дълги крачки и застана до Рап, — но току-що получих една информация.