— Каква? — попита Кенеди.
— Изглежда, че Глен Адамс е предприел на своя глава малка екскурзия.
— Какво? — сепна се Рап, изненадан, че новината за изчезването на генералния инспектор на ЦРУ вече се е разчула.
— Къде е отишъл? — поинтересува се Кенеди.
— Във Венецуела — отговори О’Браян. — Кацнал е в Каракас преди около час и половина. Излетял е снощи от Ню Йорк.
— Каракас ли? — учуди се Кенеди. — Защо в Каракас? Да няма роднини там?
— Доколкото знам, не.
Кенеди бавно се обърна към Рап.
— Имаш ли представа какво прави Глен Адамс във Венецуела?
Рап я погледна с немигащи очи и поклати глава.
— Откъде да знам? Да не съм му майка?
26.
За късмет на Рап Скот Коулман нямаше навик да спи много. Бившият „тюлен“ от военноморския флот се беше прибрал от Ню Йорк в четири сутринта и след три часа сън бе станал, за да започне новия работен ден. Когато Рап му се обади, Коулман беше минал през залата за фитнес и бе пробягал редовния си седемкилометров крос. Разбраха се да се срещнат на едно от обичайните си места след двайсет минути. Рап взе сака си от багажника на колата и си пусна набързо душ в съблекалнята на фитнес залата в Ленгли. Десет минути след като излезе от кабинета на Кенеди, вече пътуваше.
Излезе през главния изход откъм булевард „Доли Мадисън“ и извади телефона си. Намери номера на Маги Неш и набра. След пет позвънявания от слушалката на хендсфрий устройството прозвуча познат глас:
— Маги Неш.
— Здравей, Маги… Мич се обажда. Как си?
— Добре — отвърна тя предпазливо.
Маги беше страхотен човек и Рап винаги се беше разбирал добре с нея. По несигурността в гласа й веднага разбра, че вече е говорила с мъжа си.
— Говори ли с Майк?
— Да.
Рап имаше сложна задача. Трябваше да накара Маги да види нещата от неговата гледна точка и в същото време да стигне навреме за следващата си среща, без някой да го проследи. За щастие беше израснал на няколко километра от Ленгли и познаваше кривите улички, сякаш сам ги е планирал. Районът беше идеален за отърваване от „опашки“, с много улички без изход. Ако случайно от ФБР бяха решили да го следят, можеше да мине с обяснението, че много чуждестранни шпиони се интересуват какво прави и къде ходи. Да се крие от враговете на Америка беше неразделна част от работата му. Такава беше реалността, но тъжното бе, че в момента повече се притесняваше от службите за сигурност на собствената си страна, отколкото от руснаците или китайците.
— Каза ли ти за малкото ни скарване тази сутрин?
— Да.
— Маги, не очаквам да застанеш срещу съпруга си, но трябва да ме изслушаш.
— Слушам те.
— Много обичам теб и децата. Майк ми е като брат. Бих рискувал живота си за него и знам, че и той ще направи същото за мен. — Рап пресече Винсънт Плейс и след две пресечки свърна по улица „Елм“. Истината бе, че вече беше рискувал живота си за Неш, и Маги го знаеше. — Тревожа се за него.
Тя въздъхна и заговори разпалено:
— Не знам какво е станало тази сутрин… той не ми казва нищо, но виждам, че е страшно разстроен, а заради проклетите ви тайни не мога да говоря с него за работата ви и нямам никаква представа как мога да му помогна.
Рап зави по Чейн Бридж Роуд. Олекна му, че Неш не е казал на жена си за какво са се карали.
— Маги, изслушай ме. Трябва да разбереш, че говоря със сърцето си. Аз съм бита карта. Добре си върша работата, но нищо повече. Отказал съм се да водя нормален живот. Но…
Тя го прекъсна:
— Не говори така, Мич.
— Моля те, нека да довърша. Ако не ти кажа това сега, може би никога няма да го направя. Гледам тебе, Майк и децата и виждам какъв живот можех да имам с Ана. Аз пропилях шанса си. Мислех си, че мога да имам и двете. Мислех си, че мога да водя двоен живот. Да продължавам да правя каквото съм правил петнайсет години. Гадости, за които не мога да приказвам.
— Мич, не трябва да се обвиняваш.
— Ана знаеше, Маги. Умоляваше ме да зарежа оперативната работа, да оставя други да преследват злодеите. Обещах й, но не го направих. Все си казвах: „Още една мисия“. Да заловя още един злодей. Измислях си оправдания. Дори я лъжех за помията, с която се занимавах, защото знаех, че ще се уплаши. Мислех, че ще мога да водя двоен живот, но жестоко сгреших. Много добре знаеш, Маги. Видях как миналата година ти и децата едва не загинахте, а пък сега и този ужас миналата седмица… — Рап замълча за момент, сещайки се за мъртвите си колеги. С виновен тон добави: — Това не е работа за семеен човек.