Маги въздъхна:
— Няма нужда да ме убеждаваш.
— Добре. Слушай тогава какво ще направим.
— Ще направим… тоест ти и аз?
— Да.
Рап погледна в огледалата.
— Мич, обичам те и те уважавам. Възхищавам се на храбростта и отдадеността ти, но мразя професията ви и Майк го знае. Опитвала съм се да го убедя да се откаже, но той не ме слуша. Защо си мислиш, че този път ще е различно?
— Защото няма да му дадем възможност да избира.
— Какво? Ще го уволните ли?
— Не. Точно обратното. Ще го повишим.
— На каква длъжност? Доколкото знам, десетина пъти са го повишавали и нищо не се променя.
— Сега ще е различно. Ще ти направя голяма услуга, Маги. Ще дам на теб и децата живота, който заслужавате.
— Звучи супер, Мич, но още не мога да разбера как ще го постигнеш. Той не е свикнал да се отказва. Ако се опиташ да го извадиш от тайното разузнаване дори с повишение, ще откаже.
— Затова може да ми потрябва твоята помощ, но в крайна сметка той няма да има изход. Повярвай ми. Познаваш ли Гейбриъл Дикърсън?
— Разбира се. Всички във Вашингтон го знаят.
Маги работеше в голяма рекламна фирма.
— Майк казал ли ти е случайно за миналата седмица… за това, което се случи в службата?
— Нападението ли имаш предвид?
— Да.
— Ами… знам, че Джесика е била убита. Бяхме на погребението.
Маги имаше предвид секретарката на Неш.
— Не ти ли е разказал подробности?
— Не. Никога не ми разказва такива неща.
Рап се успокои. Неш поне все още си държеше устата затворена. Той започна да разказва на Маги за геройската постъпка на съпруга й, като внимателно пропускаше своята роля. Каза й най-общо какво замисля Дикърсън. Че ЦРУ има нужда от герой. Реши малко да разкраси историята, като добави, че президентът искал да даде медал на Майк. Това щяло да стане на официална церемония в Белия дом и Маги и децата също били поканени. Неш най-после щял да бъде възнаграден за саможертвата си и Маги нямало вече да живее в лъжа, защото щели да го изтеглят от оперативната дейност. Рап я накара да обещае, че няма да казва на никого, особено на съпруга си.
— Знаеш ги политиците — предупреди я. — Днес идеята им се вижда страхотна. Дикърсън я представи от името на президента, но нищо не е сигурно, докато не се случи.
— Няма нужда да ми казваш. Много пъти съм се надявала напразно.
Рап долови надежда в гласа й.
— Маги, има много неудачници като мен, които нямат семейство, за което да се грижат. Нека те да поемат дежурството. Майк е изпълнил своя дълг. Бъди до него, подкрепяй го, погрижи се да си почине и не му казвай нищо. Познаваш го… ако научи, ще развали всичко.
27.
Рап бързо зави наляво, после — надясно. Влезе назад по една частна алея на Патфайндър Лейн и спря под голям бряст. Гъстата корона на дървото щеше да попречи на всяко наблюдение от въздуха. Навремето един негов съученик живееше тук и той знаеше, че алеята се използва само от няколко семейства. Улицата беше задънена в двата края, затова външните посетители в квартала не минаваха по нея. Рап погледна часовника и зачака да види дали някоя кола няма да изскочи зад ъгъла.
Замисли се за разговора си с Маги и дълго гледа мобилния си телефон. Замисли се дали ще успее да изпълни всичките си обещания и изпита лека вина. Реши, че ще успее. Трябваше да ги изпълни. Щеше да се обади на Дикърсън и да задвижи нещата. Това го накара да се почувства по-добре. Той набра номера на Стан Хърли на кодирания си миникомпютър. След три позвънявания чу хрипливия глас на стареца. Рап заговори, без да поздрави:
— Е… прав ли се оказа?
Имаше предвид предвиждането на Хърли, че Адамс е използвал Макс Джонсън за подслушването в кабинета на Люис.
— За това кого е използвал ли?
— Да.
— Прав бях. От около два месеца работи с него.
На Рап му беше интересно колко пари е получавал Джонсън, но това бяха прекалено големи подробности, за да ги обсъждат по телефона.
— Мотив?
— Още един от почитателите на Мич Рап.
Рап се огледа в двете посоки. Засега нямаше други коли.
— Как така?
— Не знам дали има нещо лично, но предполагам, че му е харесала идеята да прецака един истински боец.