— Откриха шест различни набора ДНК, но само толкова.
— Не може да няма някой пръстов отпечатък — измърмори Бътлър.
— Виждал съм много гадости, Джордж, но това беше отвратително. — Рап се замисли за секунда, после реши да се коригира: — Поправка. Не беше отвратително… беше извратено. Нищо не беше останало от тях. Само размазана пихтия.
— Все пак имате шест различни ДНК отпечатъка — отбеляза Шевал.
— Така ми казаха.
— От ФБР?
— Да.
— Може би имаме проба от роднина на някой от вашите нападатели — предпазливо отбеляза французойката. — Можете ли да ми дадете ДНК проба?
Шевал и Бътлър се спогледаха. Това не убягна на Рап.
— Какво има?
— По-добре ти да ми дадеш каквото имате — отговори Шевал. — Аз ще проверя за съвпадение.
Рап небрежно разпери ръце:
— Ще го уредя. А този роднина какъв е… сестра, майка, баща?
— Брат.
— Как го намерихте?
— Това трябва да остане между нас.
— Разбира се.
— Нашите хора са го хванали в Казабланка.
— Мароканец?
— Да.
— Активно разследване?
Шевал сви слабите си рамене, сякаш да каже: „Кой знае?“
Рап се намръщи подозрително. Шевал беше началничка на Разузнавателния отдел в Дирекцията за външна сигурност. Всички тайни операции се отчитаха пред нея.
— Как може да не знаеш?
— Служителят, който ми даде информацията… как да кажа? — Тя се замисли, търсейки подходящите думи. — Много ми напомня за тебе.
Рап се ухили:
— Значи висок, мургав, красив… много умен? Мечта за жените?
— Да не забравяме, самонадеян — добави Бътлър, като се усмихна накриво.
Рап се изкиска.
Шевал се усмихна и продължи:
— Няма навик да изпълнява много стриктно заповеди.
— Ахаа — кимна Бътлър. — Склонен към неподчинение. Познавам такива.
— Да, това е точният израз. Склонен към неподчинение. Много труден характер. Понякога дразнещ — съгласи се Шевал, като се усмихна на Бътлър. Той кимна съчувствено.
Рап се изсмя:
— Добре де, ако е толкова недисциплиниран, защо още го търпиш?
Шевал го погледна сериозно.
— Познай.
— Защото си върши работата — с нескрита гордост заяви Рап.
— Точно така. Изключително добре си върши работата. Но…
Шевал замълча.
— Какво?
— Ще кажа просто, че разбирам Айрини.
Кенеди и Шевал се познаваха отдавна, още от Бейрут преди трийсетина години.
— Страхуваш се, че един ден ще свърши в затвора? — попита Рап.
Шевал поклати глава:
— Не.
— Какво тогава?
— Всеки път, когато излезе от страната, се чудя дали ще го видя пак.
Рап сведе очи и се почувства като глупак.
— Съжалявам.
С Кенеди неведнъж бяха говорили за това. Той не се замисляше много за съдбата си, но тя очевидно се тревожеше.
— Няма за какво да съжаляваш. Такава ни е работата. Та този мой служител е живял доста в Алжир и Мароко и има много познати там. Чул слух, че сред нападателите е имало мароканци. Разтърсил се и открил човек, който се хвалел, че брат му е участвал в атаките срещу Америка.
Рап се намръщи:
— Сигурно милион мюсюлмани твърдят, че са роднини на участници в атаките.
Знаеше, че звучи малко неблагодарно, но това беше самата истина.
— Моят човек е проверил информацията. Може да му се вярва.
Рап погледна Бътлър за потвърждение. Англичанинът кимна:
— Изслушай и останалата част от историята. И тя е интересна.
Рап по принцип беше скептик. Светът на шпионажа бе пълен с полуистини, догадки и чисти лъжи, толкова много, че понякога беше невъзможно да разнищиш всички нива на заблуда. Шевал и Бътлър обаче не бяха наивници. Те бяха не по-малко подозрителни от него, дори може би повече. Израженията и на двамата показваха, че са разкрили важна част от много сложна загадка. Рап беше видял същото изражение на лицата им преди няколко седмици край същата маса на същия остров насред Атлантическия океан. Тогава му бяха казали, че има трета терористична групичка, която е на свобода и се кани да проникне в Америка. Рап взе кафето си и се облегна на кожената седалка. Приготви се да чуе новината.