Шевал поклати глава:
— Според моя човек, не. Единият е още жив.
Рап се наведе леко напред.
— Един от тримата, които търсим?
— Да. — Шевал поглади с безименния си пръст ръба на папката, отвори я и извади една снимка. Показа я на Рап. — Гледай, но не пипай. По-добре да не оставяш отпечатъци.
Той кимна:
— Кой е това?
— Ахмед Абдулах. Двайсет и четири годишен, роден в Казабланка, прекарал последните три години в Афганистан и Пакистан.
— Сигурна ли си, че е жив?
— Почти сто процента.
— Какво те кара да мислиш така?
— Вчера е написал имейл на брат си.
Рап вдигна вежди. Трудно му беше да повярва.
— Какво му е писал?
— Да не се тревожи. Че бил жив и мисията била успешна.
— Успяхте ли да го засечете?
Шевал поклати глава:
— Установихме само, че писмото е изпратено от американски сървър.
— Ами другите двама?
— Имаме някои предположения. Но нека първо Джордж да ти каже какво е открил.
Бътлър се прокашля:
— Мисля, че знаем как са финансирали операцията.
— Сигурно от саудитците.
Рап знаеше, че в девет от десет случая финансирането идва от Саудитска Арабия.
— Не. Може да звучи странно, но парите са южноамерикански наркодолари.
Това изненада Рап:
— Сигурен ли си?
— Да. Успях да сглобя един странен сценарий, който обяснява как са проникнали в страната ви.
— Южноамерикански наркодолари? — измърмори Рап.
Все още не можеше да повярва. Беше обмислял тази възможност преди години заради търговията с опиум от Афганистан и Югоизточна Азия. Логиката беше, че ако наркокартелите могат да прекарват нелегално наркотици, значи могат да вкарат и терористи.
— Не е възможно. Там са католици — измърмори Рап, имайки предвид Латинска Америка. — Праволинейни католици. Църквата ясно заяви, че това е техен континент и не иска да имат нищо общо с мюсюлманите. Колкото и да е странно, наркобароните много слушат духовенството по такива въпроси. Освен това, ако помагат на терористи, това ще навреди на бизнеса им. Добре съзнават, че така само си търсят белята.
— Съгласен съм с тези оценки, но тук става дума за нещо друго. Хората от този трети отряд изглежда са много хитри — добави Бътлър с леко възхищение. — Решили са да направят нещо, което никой не е правил преди.
— Какво?
— Изключили са се.
— Изключили? — Рап погледна англичанина озадачено. — Какво, по дяволите, означава това?
— Прекъснали са всички контакти с „Ал Кайда“. Строга операционна секретност.
32.
Бътлър продължи разказа си за разкритото от неговите хора. Другите две групи бяха поддържали контакт с висшето командване на „Ал Кайда“ по време на обучението си. Изпращали доклади и приемали заповеди. Целите били уточнени според хода на тренировката и възможността за внасяне на експлозиви и оръжие в Америка.
— Третата групичка обаче съвсем изчезнала — обясни англичанинът. — Месеци наред нямало никаква вест от тях. Появиха се на бял свят едва миналата седмица след взривяването на бомбите.
Рап не искаше да търси недостатъци в теориите на колегите си, но сега не се сдържа.
— Това са обикновени мерки за безопасност.
— За нас, да, но винаги има резервен вариант. Винаги поддържаме някаква връзка, ако се наложи мисията да се отложи или модифицира.
— Със сигурност знаем, че са предвиждали такава възможност — включи се Шевал. — Освен това командването е имало опасения, че са били заловени още преди няколко месеца.
— Защо?
— Защото не е имало никаква вест от тях — отговори Бътлър. — Били са се покрили съвсем. Не са поддържали абсолютно никаква връзка.
— Ами финансирането? — попита Рап.
— Открихме сметката им. Не са я пипали от пет месеца.
Рап поклати глава леко скептично:
— Всички знаем колко е скъпо да организираш такава операция. Да транспортираш хората и боеприпасите, да даваш подкупи… става дума за значителни суми.
— Така е. — Бътлър бръкна под масата и извади друга папка, по-тъмнокафява от тази на Шевал, но също толкова износена. — Мисля, че открихме откъде са взели парите.
— От южноамериканските наркобарони — измърмори Рап, все още неубеден.
— Да. — Бътлър потропа по папката и погледна колегата си с мрачно изражение. — Мич, още веднъж изрично наблягам на това. Имам ти голямо доверие. Иначе нямаше да дойда тук.