— Какво друго?
— Според информатора ми в Куба деветимата, които са слезли от самолета, са били повече средиземноморски тип, отколкото южноамериканци. За последната част може би вече знаеш. Два дни след кацането на самолета в Куба към Флорида Кийс са се приближили две моторници. Вашата брегова охрана изпратила хеликоптер да ги залови, но е катастрофирал в морето. Водолазите са открили в останките от мотора дупки от петдесеткалиброви куршуми.
Рап леко се засрами, че не се беше досетил за връзката по-рано. Само през последната седмица пред очите му бяха преминали хиляди сведения. Имейли, текстови и гласови съобщения, доклади, интернет търсения, неофициални разговори с негови колеги от пет-шест други разузнавателни служби, сводки от ФБР и разбира се, не толкова маловажните номера на Глен Адамс. Рап страдаше от недоспиване и претоварване с информация. Трябваше да спре и да започне на чисто.
Рап потърка очите си и измърмори:
— Добре, убеди ме. Какво друго имате?
Бътлър извади лист от папката. От едната страна имаше скица на мъжко лице.
— Това е човекът, който е организирал всичко в Куба.
Рап разгледа рисунката. Мъжът имаше хубави черти. Изглеждаше около трийсетте. Косата му беше чуплива и със средна дължина, но не рошава.
— Това по снимка ли е направено?
— Да.
— Сигурен ли си в този източник?
Има специалисти, които могат да определят точно къде е направена дадена снимка. Изработиш ли скица само на лицето, което те интересува, вече няма опасност някой да разпознае мястото.
— Отново искам да подчертая, че това трябва да остане между нас. Да не се оставят никакви писмени улики. Източникът ми е в Куба… вербувал съм го преди много години. Бих направил всичко, за да го предпазя.
Рап и Шевал кимнаха. И двамата бяха попадали в подобна ситуация.
— Знаем ли и име в комбинация с тази скица? — попита Рап, като посочи листа.
Шевал се усмихна:
— Някога да сме ти губили времето напразно?
— Не.
Шевал потупа с пръст върху скицата и продължи:
— Джордж ми изпрати тази рисунка и аз я показах на няколко затворници. Двама го познаха. Можеш ли да се сетиш от коя държава е?
Рап погледна скицата. Беше черно-бяла и нямаше по какво да съди за тена му. Носът и скулите все пак можеха да му подскажат.
— Сигурно от Саудитска Арабия или Йемен.
Шевал кимна.
— От Саудитска Арабия. Не знаем точни дати, но през последната година се е сражавал в Афганистан. Говори се, че е човек с много космополитно мислене.
Рап се намръщи. „Космополитно мислене“ не беше обичайна характеристика за джихадист в планинските райони на Афганистан.
— В какъв смисъл?
— Обичал да чете… особено американска литература. Посещавал е Щатите и преди. Също и Куба. Любимият му автор бил Ърнест Хемингуей. Смятал да отиде в къщата му в Кий Уест, а също в Куба. Доколкото имаме информация, напуснал е Афганистан преди окомплектоването на отрядите. Според слуховете бил изпратен предварително да проучи евентуалните цели.
Рап вече нямаше съмнения.
— Име?
— Хаким ал Харби. Израсъл в Мека, Саудитска Арабия. А ето и най-интересното. Както знаеш, повечето бойци се записват в отрядите групово. Хаким е постъпил в армията на исляма заедно с най-добрия си приятел, Карим, който бързо си е спечелил славата на свиреп и способен воин.
— Според един информатор само седмица след пристигането му талибаните влезли в сражение с американски ударен отряд, който заел позиция на едно възвишение — добави Бътлър. — Местният талибански командир заповядал три атаки и всичките завършили катастрофално. Карим и отрядът му от саудитски новобранци получили заповед да извършат четвърто нападение. Вместо да поведе хората си на сигурна смърт, Карим застрелял началника си и поел командването.
— Добър начин да си издействаш повишение.
— Точно така е станало. Явно въпросният талибански командир е бил тъпичък. Главното командване на „Ал Кайда“ отдавна търсело начин да се отърве от него, а Карим решил проблема, без дори да си мръднат пръста. Талибаните също не протестирали, защото убитият имал навик да тормози новобранците.
— Нещо интересно след инцидента? — попита Рап.
— Сега събираме и анализираме сведенията, но е станал известен като строг и дисциплиниран командир със сприхав характер.
Шевал добави:
— И явно не се стеснява от време на време да се самоповишава.