— Очаквах, че ще кажеш така.
— Защо тогава отиваме в центъра?
— Защото Джонсън е там.
Рап погледна Коулман с крайчеца на окото си:
— Защо ми е да го виждам точно сега?
— Защото работи с хора, които никак няма да ти харесат.
— Кои?
— Руснаци. Много руснаци.
— За тях ли работи? — изненада се Рап.
— Нямам доказателства за пред съда, поне засега, но това не са хора, които си пият бирата с дебели, позастарели бивши агенти на ЦРУ само защото са им симпатични.
— Какви са тия руснаци?
— Много богати.
— Мамка му — изръмжа Рап. — Най-лошата компания. Бивши кадри на КГБ?
Коулман сви рамене:
— Някои може би, но главният шеф е твърде млад. Трийсет и шест годишен вундеркинд. Пьотър Сидоров, ако си чувал.
— Името ми е познато.
— Защитил е докторантура по физика в Кеймбридж.
— С какво се занимава?
— Управлява хеджфонд. За последните две години е натрупал милиарди. Чрез спекула с цените на търговски стоки, ако вярваме на злите езици.
— Руснак, управляващ хеджфонд, спекулира с цените на търговски стоки — измърмори Рап с престорена изненада. — Какъв феномен.
— Да… но знаеш какво прави завистта. Особено сред тези нови емигранти от Русия. Навсякъде се говори, че има връзки с Федералната служба за сигурност или с мафията.
— Или с двете едновременно.
— Да. Да не забравяме и негодниците, които сами пускат слухове, че имат такива връзки, за да играят тежкари.
Рап познаваше и двата типа новобогаташи. По очевидни причини предпочиташе играчите.
— Добре. От кои е нашият човек?
— Не знам. Не съм специалист в тази област. Нямам контакт с тези среди.
— Е, аз имам. И случайно познавам един човек, който може би е най-големият специалист на тази тема.
— Айрини?
— Да. Но мисля, че знам отговора и без да я питам.
— Как?
— Ако съм научил нещо за руснаците през всичките тези години, то е, че за тях правилата и законите са само досадни пречки. Да наемат човек като Макс Джонсън да им върши черната работа, е все едно да наемат счетоводител да им скрие данъците.
— Как това ти помага да разбереш с кого си имаме работа?
— Ако бяха от руската мафия, щяха да се опитат да наемат човек като мен и теб. Освен това няма сведения, че действат във Вашингтон. Лос Анджелис, Чикаго… повечето големи градове по източното крайбрежие и няколко в северните щати, но не и столицата. Айрини казва, че Путин не иска да се бъркат на техните разузнавачи.
— И какво… мислиш, че е обикновен промишлен шпионаж?
— Не знам, но каквото и да е, Макс Джонсън е попаднал в неподходяща компания.
38.
Решиха да продължат още петнайсетина километра и да влязат в Арканзас, а не да се връщат на север в Брансън, в по-рядко населените райони. Чувстваха, че колкото повече щатски граници пресекат, толкова по-добре ще е за тях. Хаким беше съгласен, че е по-добре да не пътуват по тъмно, но се страхуваше от неизвестното, а неизвестното бе онова, което Карим щеше да направи със злощастните обитатели на къщата, където щяха да пренощуват.
Малко след границата покрай шосе 65 имаше няколко интересни възможности. Карим занесе компютъра на Хаким и му показа двете къщи, които беше увеличил на екрана. Хаким веднага се досети коя ще посетят. Двете бяха разположени близо една до друга, но ги разделяха няколкостотин метра гора и пасища. Имаха общ чакълест път, който на стотина метра от главното шосе се разделяше на две. Едната алея водеше до няколко постройки, които дори от космоса изглеждаха запуснати. Хаким се вгледа внимателно и забеляза осем коли, оставени безпорядъчно на различни места из имота. Сред тях сигурно имаше селскостопански машини, но беше трудно да се види със сигурност. Цялата околност изглеждаше в безпорядък. Хаким предположи, че във фермата живее голямо семейство, хора от всички възрасти сновяха насам-натам. Много кучета. Твърде много проблеми, ако се изтърсят в този късен час — всъщност в който и да е час.
Другият имот поразително приличаше по разположение на фермата в Айова. Чакълестият път се изкачваше по малко възвишение и водеше до широк, постлан с чакъл двор между къщата и голяма плевня. Гъста горичка обграждаше къщата от всички страни, а от другата страна на хълмчето започваха ливади. Всичко изглеждаше подредено и грижливо поддържано. Това със сигурност беше по-добрият избор.