Карим посочи екрана и попита:
— Не ти ли напомня на нещо?
— Къщата в Айова.
— Да. Почти същата е.
Хаким продължи да се взира в екрана.
— Не знам кога е правена снимката, но не виждам следи от добитък.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако имаха крави или овце, щяха да се виждат отъпкани пътечки в тревата — обясни Хаким, като посочи екрана. — Като козите пътеки в планината. Добитъкът ги отъпква, когато отива на паша и се връща в обора.
— Това хубаво ли е?
— Да. Ако имат добитък, трябва да се грижат за него. Особено ако го доят. Млякото се събира ежедневно. Това означава, че утре някой ще дойде да го вземе.
— Тогава ще сме си тръгнали.
— Ако имаме късмет, може да сме попаднали на някоя така наречена хоби ферма.
— Какво е това?
— Не е истинска ферма. Хората просто живеят там, но не се занимават със селско стопанство. Използват я като вила. Живеят в града, а идват само за почивните дни.
— Значи може да е празна?
— Възможно е — отговори Хаким. Искрено се надяваше да е така.
Карим размени няколко думи с Ахмед и обясни какво ще направят. Измисли строен план за по-малко от шейсет секунди. Хаким трябваше да признае, че приятелят му имаше талант за това. Умът му работеше безотказно. Още при пристигането им в Афганистан преди много години беше доказал, че е блестящ боен командир.
Карим седна зад волана и отново потегли. Минаха бавно през Брансън и по-усиленият трафик ги поуспокои. След няколко километра влязоха в Арканзас. Завиха по едно странично шосе. Малко след това Карим видя разклона за двете ферми. Имаше две пощенски кутии, едната — в отлично състояние, другата — килната на една страна. Карим прочете името на по-хубавата кутия и се опита да го запомни. След няколко метра видя табела за частна собственост. Той погледна километража и продължи. След около километър намали и даде знак.
Ахмед си беше сложил черен гащеризон, бойна жилетка и черно кепе. Със снабдена със заглушител карабина M-4 в ръка, скочи от караваната и изчезна в нощта. Карим продължи бавно по пътя. След шест километра стигна до отклонение с врата. Обърна и тръгна в посоката, от която току-що беше дошъл. Радиостанцията, закрепена върху държателя за чаши, изпращя.
— Не се виждат хора — докладва Ахмед. — Една бледа лампа.
Карим взе радиостанцията и натисна копчето за предаване.
— Животни?
— Не се виждат.
— Охранителна система?
— Не, доколкото мога да видя.
Карим замълча за момент.
— Кучета?
— Не.
— На позиция ли си?
— Да.
— Идвам след минута.
Карим върна радиостанцията в държателя и започна да търси отклонението. След известно разстояние го видя. Завъртя докрай големия волан, за да направи 150-градусовия завой. След трийсетина метра подмина отклонението за другата къща с трийсетина километра в час. Караваната бавно започна да намалява по нагорнището. След малко Ахмед докладва, че ги вижда и че ситуацията в къщата не се е променила. Увереността на Карим растеше с всяка минута. Вече беше сигурен, че са намерили най-доброто място.
Караваната превали възвишението и влезе в двора, широк колкото паркинг на супермаркет. Две лампи на плевнята се включиха и цялата веранда на къщата се освети. Карим грабна радиостанцията и изкрещя:
— Какво става?
— Няма никого — спокойно отговори Ахмед. — Лампите са с детектор за движение.
Карим спря караваната, като насочи фаровете към къщата. Изгаси двигателя и слезе. С радиостанция в едната ръка и пистолет в другата, тръгна към къщата. Оглеждаше се внимателно и държеше оръжието близо до дясното си бедро. Беше на десетина метра от главния вход, когато вратата се отвори.
39.
Рап отби от Ейч Стрийт и спря на едно място, очертано с жълто. Остави на таблото пластмасова полицейска карта за паркиране и огледа масивната сграда. Покрай цялата стена на бившия склад бяха наредени младежи, между двайсет и трийсетгодишни, които се поклащаха и подскачаха в ритъм с басите, каращи прашните прозорци на клуба да треперят. Момчетата бяха с пет-шест години по-големи от момичетата. Всички мъже бяха облечени като по модел — дизайнерски дънки за по двеста долара, пъстри фланелки и шикозни обувки. Косите им бяха или много къси, или много дълги и имаше доста брадясали лица. На Рап му изглеждаха като позакъснели последователи на евротраш модата, която беше актуална на Френската Ривиера преди десетина години.