Стюарт спеше дълбоко на големия кожен фотьойл, когато немската му овчарка се разлая. Кучето се казваше Рейзър Трети. Първото и второто бяха живели съответно десет и единайсет години, а Трети караше деветата си. Беше хубаво куче, подчиняваше се във всичко на стопанина си, защитаваше Кели и горе-долу търпеше внуците им. Стюарт спеше на фотьойла, защото имаше проблеми с рамото. Отлагаше операцията от години и сега най-сетне беше решил, че е време да оправи проклетото нещо. Приятелите му играеха голф и ходеха на лов, а той не можеше да прави нищо заради болката.
Рейзър изръмжа, после излая два пъти. Стюарт понечи да го смъмри, но външните лампи светнаха и се чу бръмчене на двигател. Той разбираше от автомобили и веднага прецени, че не е лека кола, а нещо по-голямо. Бутна креслото назад, отмести табуретката, на която държеше краката си, и стана. Одеялото падна на пода. Отсрещната стена, зад телевизора, се освети от фарове. Първото, което му хрумна, беше, че са наркоманите, които от няколко години създаваха главоболия на местната полиция. Нападаха вилите покрай езерото дори по Коледа. Заплашваха възрастните обитатели, биеха ги, връзваха ги и ги ограбваха.
Стюарт се беше зарекъл, че никога няма да позволи няколко надрусани бели боклуци да го надвият. Той отвори гардероба в антрето и разрови колекцията от есенни, зимни и пролетни якета. Нямаше нужда да гледа. В задния десен ъгъл напипа ловната си пушка „Ремингтън 870“. Затвори гардероба, дръпна резето на входната врата и я отвори. Излезе в хладната нощ по кафявата си пижама с емблемата на „Арканзас Рейзърбакс“, която внуците му бяха подарили за шейсет и шестия рожден ден.
Стъпи бос върху боядисаните в бяло дъски на верандата. До него Рейзър изръмжа и оголи зъби. На светлината от лампите на плевнята Стюарт видя силует, който се приближаваше към него откъм голяма каравана. Той пъхна патрон в зарядната камера и освободи предпазителя с ловко движение на човек, който ходи на лов от седемгодишна възраст. Насочи оръжието към натрапника и извика:
— Кой е? Какво искате?
След това всичко стана твърде бързо. Някъде от дясната си страна Стюарт чу изпукване. Рейзър застърга с нокти по гладките дъски на верандата, сякаш беше на ролкови кънки, сетне падна и замря. Стюарт погледна да види какво е станало и точно когато видя кървавото петно върху бялата стена отзад, нещо силно го удари в гърдите. Нямаше време да разбере какво става. Залитна и падна, не успя да се задържи на босите си крака. Стовари се тежко на лявата си страна, пушката падна от ръцете му и се изтърколи с тракане по стълбите.
Стюарт още се опитваше да разбере какво става. Усети някаква топла течност да се събира от лявата му страна и осъзна, че е ранен. За секунда си помисли за Рейзър, после — за жена си. Чу скърцане по чакъла и се досети, че нападателят вдига пушката. Стъпките се приближиха, бавни и уверени. Той се опита да вдигне глава, за да види кой е, но пронизващата болка в лявото рамо го спря. Нападателят го обърна по гръб с крака си. Стюарт присви очи от болка и стисна рамото си. Погледна тъмния силует, застанал над него.
— Какво искате?
— Колко души има в къщата?
Стюарт не беше виждал наркоман, но този тип звучеше твърде уверено, а имаше и странен акцент.
— Само ние с жена ми сме. Вземете, каквото искате, и ни оставете на мира, моля ви. Не сме сторили лошо на никого.
Нападателят държеше пушката в едната ръка и още нещо в другата. Насочи тайнствения обект към Стюарт и части от секундата преди да умре, той осъзна, че това е пистолет.
41.
Рап носеше черен костюм и бяла риза. Не се налагаше да разкопчае още едно копче, за да се впише в обстановката. Така или иначе не закопчаваше горните две-три копчета. С брадясалото си лице не приличаше на полицай. За сметка на това на Коулман му личеше отдалече. Бившият „тюлен“ носеше синьо яке, черна фланелка с висока яка, камуфлажни панталони и високи черни военни обувки. Всеки с малко опит в тази работа можеше да се досети от какво са издутините под дрехите им.
Рап, който бе свикнал да не се набива на очи, сега трябваше да положи усилие да се държи като ченге, да действа с малко по-насечени движения и да гледа хората в очите, давайки на всички да разберат кой командва парада. Реши да пресече улицата направо, а не под ъгъл. Докато се приближаваше, прецени четиримата телохранители. Трима бяха черни, един — бял. Бяха големи мъжаги, с яки крака, мускулести ръце, мощни гърди и дебели вратове. Лесно изпъкваха в тълпата, защото носеха черни дънки и фланелки и бяха доста по-едри от всички други наоколо.