Когато Рап стигна на пет крачки от тротоара, единият чернокож огледа улицата и забеляза двамата приближаващи се мъже. Присви очи и на лицето му за момент се изписа изненада. Рап тръгна право към него. Никой от телохранителите не носеше някакъв знак за ранга си, затова нямаше как да разбере кой е главният. Интуицията му подсказваше, че това вероятно е най-бдителният от четиримата.
Спря пред червеното велурено въже и надникна над широките рамене на бодигарда към отворената врата. През пролуката между дебелите кадифени завеси се виждаха танцуващи хора. Силната музика с мощни баси го удари като вълна. Той отново погледна мъжагата. Рап беше висок около метър и осемдесет и съдейки по наклона на тротоара, прецени, че телохранителят е може би с няколко сантиметра по-висок от него. Височината обаче не го притесняваше. При уличните боеве тя може да бъде само недостатък, а който не вярва, нека да гледа шампионата „Бой без правила“ по телевизията. Високите мъже имат по-голям замах, но центърът на тежестта им е твърде високо, а това пречи, когато се биеш, за да победиш на всяка цена.
Рап отвори сакото си от лявата страна и бръкна във вътрешния си джоб. Телохранителят погледна към кръста му. Видя пистолета, но дори не мигна. Рап извади калъфчето за документи, отвори го и го вдигна до дясното си ухо, за да не кара бодигарда да се напряга.
Черният се вгледа в снимката, после в лицето му и кимна.
— Какво искате?
— Служба за национална сигурност. Не ни интересува клубът. Идваме да говорим с един човек.
Телохранителят понечи да каже нещо, но един от другите, застанал до самата врата, го спря. Този беше още по-едър. Сигурно имаше два метра и вдигаше стрелката на кантара над сто и седемдесет килограма. Бялата му глава беше гладко избръсната, под яката и ръкавите на ризата му се показваха крайчетата на татуировки. Рап забеляза кръстосани сърп, чук и меч на предмишницата му. Повтори онова, което беше казал на негъра, и отново показа служебната карта от Службата за национална сигурност.
Белият мъжага посегна към калъфа за документи и Рап отстъпи крачка назад.
— Няма да ви създаваме неприятности. Искаме само да говорим с един човек.
— Не — изръмжа бодигардът със силен руски акцент и го погледна мръсно. — Имаш ли хартия?
— Хартия? — не разбра Рап.
Якият руснак щракна няколко пъти с пръсти, търсейки правилната дума.
— Заповед — сети се най-после. — Съдебна заповед. Няма заповед, няма влизаш.
Рап погледна едрия негър:
— Не говори сериозно, нали?
Бодигардът сви рамене, сякаш не му влизаше в компетенциите да отговаря на такива въпроси.
Рап отново се обърна към руснака:
— Дай да ти видя паспорта.
Мъжагата започна демонстративно да опипва джобовете си, сякаш търсеше документа. След малко се усмихна нахално:
— Сори. Няма паспорт.
— Тогава ме пусни да вляза или ще те арестувам.
Руснакът се изсмя:
— Дай видя заповед. Няма заповед… чукай се.
Рап махна, сякаш се опитваше да отпрати някой нахален амбулантен търговец. Погледна Коулман, който се оглеждаше назад за Рийвърс.
— Има три възможности — заговори Рап. — Първо, мога да преглътна наглото ти държане, ако веднага се махнеш от пътя ми. Второ, ако се опиташ да ме спреш, ще те арестувам за възпрепятстване на федерален агент и ще те депортират с всички други руски копелета, които сме прибрали през последната седмица.
— А трето? — попита руснакът и скръсти самоуверено ръце пред огромния си гръден кош.
— Трето — завърши Рап, като наклони главата си на една страна, — ще те пребия и ще те оставя да си събираш зъбите по паважа. Избирай. И за да не кажеш, че не съм проявил търпение, давам ти една секунда да решиш.
Докато якият руснак стоеше като статуя, Рап се обърна към Коулман.
— Обади се на Маркъс и му кажи да блокира всичко — каза тихо, за да не го чуят бодигардовете. — В клуба сигурно има още руснаци. Не искам да извикат подкрепления, когато простра този тип.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще нокаутирам това копеле, преди да усети откъде му е дошло.
Той погледна над рамото си и отново огледа мъжагата от лъскавите черни обувки до лъскавото голо теме. Съществуват много начини да свалиш противника. Всеки има различни силни страни и слабости. Едрите мъжаги обаче винаги притежават един недостатък и Рап много добре знаеше кой е той. Руснакът щеше да изгуби двубоя още преди да е започнал. Не се съмняваше в това. Притесняваше се само от тримата яки негри. Лесно можеше да се справи с тези горили, ако го нападат един по един, но в група щяха да го затруднят. Достатъчно беше да го притиснат от всички страни и да се хвърлят върху него. Ако такава тежест се стовареше отгоре му, най-вероятно щеше да му счупи ребрата.