Рап видя Рийвърс да пресича улицата и реши, че е време да действа. Присъствието на мъжагата можеше да се окаже достатъчно, за да респектира тримата телохранители. Рап се обърна и тръгна право към руснака. Спря на крачка от него и постави дясната си ръка на кръста, а лявата — върху ръкохватката на пистолета.
— Е… какво реши?
Руснакът остана с ръце, скръстени пред гърдите. Беше пъхнал стиснатите си юмруци под мишниците.
— Как се казва на английски? — попита, отново търсейки подходящата дума.
— Кое как се казва на английски?
Рап отново огледа краката на бодигарда. Държеше ги разкрачени на широчината на раменете, леко присвити в коленете. Този човек беше свикнал да стряска хората със самите си размери.
Руснакът се ухили:
— Я си го начукай бе. Свобода на слово, нали? Слава на САЩ, кур за ченгетата.
— Кур за ченгетата — повтори Рап достатъчно силно, за да привлече вниманието на другите телохранители и някои от хората, чакащи на опашката.
— Точно така. Вие американци си мисли, че руснаци много глупави, но ние знае закона. Не можеш да направи нищо. Ти си ченге. Не можеш ме пипнеш.
Рап се усмихна и кимна. Наклони се леко напред. Изправи се на пръсти и каза тихо, тъй че да го чуе само руснакът:
— Теорията ти ми харесва, но има един недостатък. Аз не съм ченге.
Обърна се, сякаш си тръгваше. Направи крачка с левия крак и започна да вдига десния. Всичко изглеждаше нормално. По нищо не личеше какво ще се случи в следващия миг. Пръстите на десния му крак докоснаха земята и тогава Рап нанесе удара си. Присви левия си крак и пренесе тежестта си напред. Погледна леко надясно и в този момент ритна с десния си крак като магаре. Петата му улучи крака на руснака точно над дясната капачка и сгъна коляното му назад. Дори става на трениран човек не би издържала подобен удар, камо ли такава, която от десетина години крепеше със седемдесетина килограма по-голяма тежест от здравословното. Изпукването от разместването на костите бе последвано от неприятния звук от късане на сухожилия.
Части от секундата след като нанесе удара, Рап отскочи встрани като секач, който се отдръпва от пътя на падащо дърво. Руснакът остана прав за около секунда, която изглеждаше цяла вечност. Рап издърпа тежката черна палка изпод колана си. Руснакът залитна надясно. Рап знаеше точно какво ще се случи. Мозъкът още не беше осъзнал нещастието, сполетяло дясното коляно. Вътрешният жироскоп подсказваше на тялото да пренесе тежестта си върху десния крак, за да запази равновесие. Това беше нещо, което мозъкът прави автоматично безброй пъти всеки ден и винаги се справя със ситуацията, освен ако някоя външна сила не му попречи или ако дясното коляно не е невъзвратимо увредено.
Руснакът дори не изкрещя. Нямаше време. Просто продължи да се накланя надясно, пристъпи, за да се задържи, и когато всичките сто и седемдесет килограма се пренесоха върху дясното коляно, кракът му се сгъна като евтино картонено столче. Стовари се с трясък, въпреки че се опита да се подпре с ръце. Дясното му слепоочие се удари в твърдата, мръсна настилка и главата му спря с лице към пръстите на дясната му обувка. Тогава започна суматохата.
42.
Рап беше преценил, че разполага с пет минути да влезе, да свърши работата и да излезе, преди положението да стане напечено. Можеше да има и петнайсет, но така вече пресилваше късмета си. Блокирането на телефонните връзки и радиостанциите със сигурност щеше да му спечели време, но в квартала доста редовно минаваха полицейски патрули. Можеше да се измъкне при евентуален арест, но не искаше да прекара нощта в обаждания до различни приятели, а близките два дни — в обяснения. Целта на днешната акция беше да реши определен проблем и да не се занимава повече с него.
Животът му много щеше да се улесни, ако успееше просто да влезе, да хване Джонсън за врата и да го извлече от заведението. Лесно и бързо решение. Рап умееше да използва инерцията. В такива ситуации най-доброто решение беше да не спираш. Много често, ако запазиш присъствие на духа и се държиш, сякаш ти владееш положението, хората ти се подчиняват.