Рап погледна първия телохранител и вдигна рязко ръката си. Двете секции на палката се разгънаха и се заключиха в неподвижно положение със силно изщракване. Той насочи палката към мъжагата и каза:
— Дадох му три възможности за избор. Ти получаваш само две.
Негърът погледна якия плешив руснак. Той се гърчеше на цимента, ругаеше на родния си език и ужасено гледаше коляното си. Рап добави:
— Веднага ме заведи при Пьотър Сидоров, иначе ще прекараш идните три дни в ареста с всички други отрепки в града. Як изглеждаш, но ония са като хиени. Нападат на стада. Може да не успеят да те изнасилят, но със сигурност ще те наръгат и в близката година ще се чудиш дали не си заразен със СПИН.
Телохранителят се подвоуми за половин секунда, после развърза велуреното въже и даде знак на Рап да го последва. Рап погледна Коулман:
— Стой тук и следи нещата. Мик — обърна се към Рийвърс, — ела с мен.
Якият негър ги въведе през главната врата. Рап вървеше на две крачки зад него, Рийвърс го следваше. От лявата страна на големия склад имаше около трийсетметров бар с никелирана повърхност. Рап спря за миг, за да огледа горната част на помещението. В старите складове като този обикновено имаше балкон по дължината на всяка стена. Рап забеляза още четирима бодигардове, облечени като онези пред входа. Отдясно имаше дансинг с вдигната платформа за дисководещия. Клубът беше претъпкан и тримата се принудиха да забавят крачка.
След няколко стъпки Рап видя накъде отиват. В другия край на помещението имаше тераса за ВИП гости. Две стълбища — едно отдясно и едно отляво — водеха към голяма платформа с размери около двайсет и пет на седем метра. На всеки два-три метра имаше метални колони, служещи за разделители между сепаретата. Пред всяко сепаре висеше червена кадифена завеса, закачена на хоризонтална греда между двете колони. През пролуките между завесите се виждаха кушетки и кресла, гостите стояха прави или седяха, а някои в най-отдалечените ъгли вероятно вършеха неща, за които полицията можеше да ги арестува.
Музиката беше толкова силна, че Рап нямаше нужда от заглушител, ако речеше да стреля. Стигнаха до основата на стълбището и негърът се качи на платформата, където с една друга горила започнаха да си крещят в ушите. Рап погледна татуировките на врата на другия телохранител и се почуди дали теорията му няма сериозен недостатък. Този мъжага беше досущ като онзи, когото бе осакатил пред входа, само дето имаше коса. Светът на руските мафиоти и техните татуировки беше странен. В родината им човек можеше да бъде убит заради татуировка, която не е заслужил, но дали това важи и тук, в Съединените щати, Рап не беше много сигурен. Дали тези двамата бяха истински мафиоти, или биячи, които са се татуирали просто за да всяват страх?
Новият руснак изслуша негъра, даде на Рап стандартния знак с ръка да изчака и изчезна в дима на ВИП зоната. Рап започна да се опасява, че отзад може да има тайна врата. Ако Джонсън имаше капка мозък и узнаеше, че го търси федерален агент, веднага щеше да духне. „Движение“ — напомни си Рап. Трябваше да действа бързо — основна бойна тактика. Никога не давай на врага възможност да се опомни.
Бързо огледа района. Видя двама бодигардове, но не гледаха към него. Бяха твърде заети да бърникат радиостанциите си. Рап се ухили. Това беше добро отвличане на вниманието. Докато се опитваха да включат радиостанциите, той можеше да действа. Погледна Рийвърс и му даде знак. Мъжагата се наведе и доближи ухото си до устата му.
— Не искам да се измъкне през задната врата — каза му Рап. — Ще обезвредя този дебелак. Мръдни се надясно и ме закрий. Когато го зашеметя, помогни ми да го поставим плавно на земята.
Рийвърс кимна.
Рап погледна негъра и размърда устните си. Телохранителят не чу нищо, затова извъртя главата си настрани, с дясното си ухо към него. Рап бръкна с лявата ръка зад гърба си. Взе тазера и го премести покрай тялото си. Когато започна да пита негъра за задния вход, извъртя тялото си леко наляво и с дясната си ръка дръпна предпазителя. Оголи двата електрода и ги приближи на няколко сантиметра от гръбначния стълб на телохранителя, малко под кръста. Дръпна спусъка и петдесет хиляди волта ток преминаха от пластмасовия електрошоков пистолет в тялото на мъжагата. Докато натискаше спусъка, внимаваше телата им да не се допрат. Преброи наум до три и дръпна тазера.
Рийвърс беше готов. Когато телохранителят започна да се свлича, той го подхвана за раменете и бавно го положи на стълбите. Рап отново сложи предпазителя на тазера и го пъхна под колана на гърба си. Вече не се интересуваше от другите бодигардове. Качи се по стълбите. Когато излезе на терасата, бързо се огледа. Руснакът, който му беше дал знак да изчака, говореше с двама костюмари. И двамата бяха по-едри от Рап, но по-дребни от този гигант. Тези сигурно бяха истинските професионалисти. Вероятно войници от специалните части, но не задължително от руските. Можеше дори да са местни, което беше добре за Рап. Зад тримата мъже седеше Макс Джонсън в компанията на две жени.