Когато се отдръпваше, Рап усети, че руснакът хваща дясната му китка. Дръпна дясната си ръка силно надолу и я завъртя. В същото време нанесе бърз удар по носа на руснака, не толкова силно, че да го счупи, но достатъчно, за да го разкървави и може би да замае противника за секунда. После се отдръпна. След като освободи китката си, отскочи назад и в този момент не толкова видя, колкото почувства как масивният юмрук на руснака приближава към главата му. Друго нещо, което боецът трябва да научи, е да поема удари. Не е никак приятно, просто притискаш брадичката до гърдите си, свиваш раменете си и се подготвяш за няколко крошета.
Юмрукът на руснака обърса горната част на темето му. Рап усети пареща болка, но не й обърна внимание. Когато толкова едър мъж нанесе толкова силен удар, той обикновено остава незащитен. Рап видя пролуката. Приклекна, плъзна се наляво и фрасна руснака под дясната мишница, където ребрата са най-уязвими. Ударът накара мъжагата да се изправи и да отстъпи назад, опитвайки се да избегне следващия удар. Следващите три неща станаха много бързо едно след друго. Рап видя своята цел — задната част на дясното коляно, точно над прасеца. При едрите мъже колената винаги са най-слабата точка. Рап го изрита силно с десния си крак. Този път ставата нямаше да пострада сериозно. Този тип нямаше да отиде в болница, но със сигурност щеше да се просне на земята, а това бе достатъчно за Рап. Имаше да върши по-важна работа. Когато якият руснак залитна, отнякъде изскочи Рийвърс и му нанесе идеално прицелен десен удар, който завъртя главата му на четвърт оборот.
Бодигардът падна като парцалена кукла. Ръцете му увиснаха, раменете му се отпуснаха, политна напред и макар да не ги виждаше, Рап знаеше, че очите му са се обелили. Тогава се случи третото нещо. Рап се завъртя, за да хване Макс Джонсън, и се озова срещу дулото на голям пистолет „Зиг Зауер“.
— Не мърдай или ще ти пръсна мозъка.
Това беше изречено на перфектен английски. Дори с лек южняшки акцент, от Тексас или Оклахома. Лицето на човека, държащ оръжието, бе прорязано от бръчки и похабено от времето. Изглеждаше на около трийсет и пет.
— Нима ще застреляш федерален агент? Веднага ще те върнат в Тексас и там ще ти спукат задника!
Бодигардът се подвоуми за около минута.
— Покажи ми документ. Бавно!
Рап внимателно бръкна в джоба на сакото си, извади калъфа за документи и го отвори. Онзи внимателно огледа лицето му и снимката на фалшивата служебна карта. Рап се досети какво му минава през главата, затова попита:
— За кого работиш?
— „Трипъл Канъпи“.
Те бяха добри. Едни от най-добрите в охранителния бизнес, което означаваше, че този тип вероятно е доста интелигентен.
— Аз съм от ДПА. Работя за Службата по национална сигурност, когато съм в Щатите. Вашите момчета много ни помагат в Афганистан и Ирак.
Бодигардът кимна.
Рап беше казал малко, но достатъчно. ДПА означаваше „Другата правителствена агенция“ и всеки, който работеше за „Трипъл Канъпи“ и беше участвал на мисии в Близкия изток, знаеше, че това е кодирано название на ЦРУ. Като спомена работата, която „Трипъл Канъпи“ вършеше за Ленгли, Рап напомняше на бодигарда, че в сравнение с милиардите, които ЦРУ, Държавният департамент и Министерството на отбраната плащаха на фирмата му и нейните подизпълнители, парите, които получаваха за охраната на Сидоров, са капка в морето.
— Искам да говоря с шефа ти.
— Няма да стане. Той не разговаря с представители на властите. Ако искате да приказвате с него, обърнете се към адвокатите му.
Рап се почуди в какви помии се е забъркал Сидоров. Даде на бодигарда знак да насочи пистолета в по-безопасна посока. Той направи крачка назад и свали оръжието към пода.
— Бил ли си в Москва? — попита Рап.
Бодигардът поклати глава.
— Аз съм бил и искам да ти кажа нещо. Там няма съдебни заповеди. Ако службите искат да говорят с тебе, не искат разрешение. Идват и говорите, а това обикновено не е никак приятно. Аз не се интересувам от Сидоров. Поне засега. Но ако продължава да ме разиграва, ще се ядосам и тогава ще стане лошо. Човекът, който ми трябва, седи ето там.
Рап посочи подковообразното сепаре, където беше компанията на Сидоров. Имаше само четирима мъже, останалите бяха жени.
Бодигардът погледна натам.
— Оня по-възрастния с дънките и шарената риза ли имаш предвид?