Тя се усмихна чаровно и намигна съзаклятнически на Рап.
— Мич, каква изненада!
Подаде му бузата си.
Рап я целуна и прошепна:
— Как е той?
— Нищо не подозира. Хайде, влизай — добави с по-висок глас. — Пусна го да влезе в антрето. — Тъкмо подготвяме децата за училище.
— Добре. Надявах се да ги заваря.
Когато Рап влезе в кухнята, четири лица светнаха, сякаш са видели Дядо Коледа, а едно се намръщи, като че ли се е появил смъртният му враг. Шанън, петнайсетгодишната дъщеря на Неш, скочи от стола и протегна ръцете си за прегръдка.
— Чичо Мич! — Прегърна го и изчурулика: — Познай какво! — И без да му даде шанс да каже нещо, отговори сама: — В събота взех книжка!
Рап твърде отдавна бе преживял тези тийнейджърски тревоги, но беше ясно, че момичето е изключително въодушевено от успеха си.
— Супер.
— Ще ми даваш ли да карам?
— Разбира се.
Рап погали Джак, десетгодишният вундеркинд на семейството, който едновременно ядеше овесена каша и гледаше „Спортен център“ по телевизията. Маги беше от Бостън и децата бяха големи любители на „Ред Сокс“, затова Рап попита:
— Как се представят „Янките“?
— Стига бе — измърмори момчето. — Банда лигльовци, които получават прекалено много пари.
— За „Ред Сокс“ ли говориш?
Маги донесе чаша кафе от другия край на кухнята.
— Изпий го да не го хвърлям.
Подаде чашата на Рап точно когато Чарли, едногодишното бебе, затрака с паничката си по детското столче.
Рап взе кафето и се обърна към Чарли, който го гледаше с големите си кафяви очи. Усмихна се обнадеждено с олигавени, омазани с каша устни.
— Извинявай, дребосъче. И до тебе щях да стигна.
Наведе се и го целуна по главичката. Изправи се и погледна Рори, който седеше от другата страна на масата. Пред тринайсетгодишното момче имаше чинийка със сухари и отворена книга.
— Как мина уикендът?
Рори го погледна и се усмихна широко:
— Спечелихме и трите мача!
Без да отмества погледа си от телевизора, Джак вметна:
— Отбеляза четиринайсет гола. Беше необуздаем.
— Страхотно.
Рори беше феноменален спортист. Като бивш ученически шампион по лакрос в Сиракюз Рап много се радваше да го гледа как играе. Хлапето беше истинска фурия на игрището и имаше потенциал за успешна спортна кариера.
— Тази събота пак играем — съобщи Рори, сякаш искаше да намекне нещо.
— Чудесно… ще се опитам да дойда. — Рап насочи вниманието си от децата към господин Сърдитко, който стоеше в другия край на кухнята. — Айрини ме изпрати да те взема. — Погледна часовника си. — Иска да отидем по-рано, за да обсъдим някои неща.
— Мога и сам да се закарам — измърмори Неш.
— Виждам, че още си сърдит.
Маги се изкашля подканващо.
— Хайде, деца. Да тръгваме. Време е да се качваме в колата. — Избърса лицето на Чарли с влажна кърпа, после го разкопча и го вдигна от столчето. Подаде го на Рап. — Трябва да го оставите в яслите. Погрижи се господин Мърморко да вземе детската седалка от микробуса. — Целуна Чарли и Мич, после отиде при съпруга си и целуна и него. — Обичам те. Пази се и приятен ден. Ще ти се обадя.
Трийсет секунди по-късно тя и децата се изнесоха и Рап остана в кухнята с Чарли в едната ръка и чаша кафе в другата. Неш стоеше облегнат на плота и гледаше така, сякаш се опитваше да прецени дали може да фрасне Рап, без да нарани бебето.
Отпи глътка кафе и измърмори:
— Имам синина на гърдите.
Рап не беше свикнал да гали хората с перце. Изкушаваше се да остави Чарли и да натупа хубаво баща му, но това би било твърде недалновидно. Най-важната му цел днес бе да заведе Неш в Белия дом. Той преглътна гордостта си и като пренебрегна съветите на много по-стари и опитни воини, каза:
— Съжалявам. Не исках да се стига дотам.
— Не искал да се стига дотам. Това ли е извинението ти?
Рап въздъхна:
— Слушай… нека да го обсъдим в колата. Трябва да ти кажа някои неща и…
— И какво?
— Кога за последно са проверявали къщата ти за подслушвателни устройства?