— Тези хора никога няма да бъдат доволни. А и не си падам по двойните игри. По-добре се чувствам на фронтовата линия. Там изпъквам с целия си блясък. Ако някой иска да ви критикува, първо трябва да мине през мен, а аз ще бъда безкомпромисна.
Рап трудно можеше да прецени истинската стойност на тези обещания. Може би имаха някакво значение, но в крайна сметка си оставаха само думи. Той сподели мнението си и Лонсдейл контрира:
— В този град думите значат много. Освен това аз не съм единственият сенатор, който е променил коренно становището си под удара на реалността. Други също подкрепят позицията ми. Не съм сама. Пък и — добави с по-решителен тон — мога да се справя и сама. Мисури може да е крепост на републиканците, но ние сме добри в отбраната. В светлината на последните събития мисля, че избирателите ми ще разберат защо съм променила позицията си.
— Мисля, че това е добър ход, Барб — каза Кенеди. — Медиите няма да могат да пренебрегнат факта, че една от най-праволинейните критички на ЦРУ сега е сред най-ревностните му защитници. Благодаря ти.
— Няма защо. Добре… — Лонсдейл погледна часовника си. — Започваме след две минути. Ето как стоят нещата. Говорих с дванайсет от деветнайсетте членове. — Тя замълча. Двама от състава на комисията бяха загинали при бомбените атентати.
— Дванайсет от седемнайсетте. Само от трима очаквам някакъв отпор. Петима в най-лошия случай.
— Нека да отгатна — измърмори Рап. — Огдън?
— Тя води атаката — съгласи се Лонсдейл. Огдън беше старши сенатор от Калифорния. — Заседанието е закрито, но знаете как става. Тази малка групичка от недоволни ще започне да пуска информация за историята, така както я разбира, още след края на срещата. Затова внимавайте какво говорите. Не признавайте нищо, което може да ви създаде главоболия с Министерството на правосъдието. Вече подписах показания, подкрепящи вашата версия. — Сви рамене и добави: — Сенатор Огдън и малката й армия искат да защитават терористите. Не вярвам да спечелят битката при сегашните условия, но въпреки това трябва да внимаваме.
Лонсдейл обясни още няколко неща. После каза:
— Влизайте. Аз ще дойда след малко. — Когато тримата тръгнаха към вратата, добави: — Мич, изчакай за секунда. Искам да поговорим.
Рап спря и изчака сенаторката да заобиколи голямата заседателна маса. Когато се приближи, тя му подаде белия плик, който държеше. Рап го взе и попита:
— Какво е това?
— Малко проучване на противника.
— За кого по-точно?
— Сенатор Огдън.
Рап отвори плика и извади три листа. Прегледа ги набързо.
— Какво е това?
— Черновата на речта й.
Рап беше впечатлен.
— Откъде я взехте?
— В атентатите не загинаха само сенатори. Девет души от помощния персонал на Сената също бяха сред жертвите. Тези хора много се поддържат.
— Някой от хората й я е предал?
Лонсдейл кимна.
— Ще имаш време да го прочетеш, докато обсъждаме общите неща. Първите две страници са забележките й. Третата е специално за теб. Нещо, което Ралф редовно ми изтъкваше. Можеш да го наречеш крещящ пример за двуличие. Ще ти бъде полезно, за да сломиш устрема на Огдън.
Рап прегледа първите две страници. Името му се споменаваше няколко пъти. Сенаторката от Сан Франциско не си поплюваше. Никога не отстъпваше, дори в националния траур след атаките. Третата страница истински го изненада.
— Това точно ли е?
— Да.
— Интересно.
Лонсдейл го потупа по ръката.
— Сигурна съм, че ще ти свърши добра работа. Хайде, да започваме.
50.
Седемнайсетте членове на комисията седяха около подковообразна дървена маса. Тъй като заседанието беше закрито, в залата присъстваха ограничен брой хора от канцелариите на сенаторите. На Рап му се сториха малко по-сериозни от нормалното. Дори Огдън имаше по-печално изражение. Тя погледна над очилата си. По лицето й не се четеше нито удовлетвореност, нито злоба. Само хладна, премерена критичност. Двамата никога не бяха хранили топли чувства един към друг и Рап не се самозалъгваше, че причината е единствено в нея. Той никога не беше демонстрирал към сенаторите уважението, което бяха свикнали да получават. Близо петнайсет години успяваше да убегне от вниманието на Комисията по правосъдие, но напоследък се беше замесил в поредица от тежки инциденти, които възбудиха твърде голям интерес. През последните няколко години комисията го наблюдаваше отблизо. Сочеха го като крещящ пример за всичко, което не беше наред във Войната срещу терора, поне така го представяше сенатор Огдън.