Лонсдейл удари с чукчето си, за да даде начало на заседанието, и през следващите няколко минути очерта дневния ред. Преди да даде думата на първия желаещ да говори, попита директор Кенеди дали иска да каже нещо.
При други обстоятелства Кенеди би отказала, но сега се възползва от възможността:
— Бих искала да изкажа искрените си съболезнования на комисията. Знам, че някои от хората, които загинаха миналата седмица, са били за вас много повече от колеги. Били са ваши приятели. Съжалявам за загубата ви.
— Благодаря, госпожо директор — отговори Лонсдейл. — От името на комисията бих искала да изкажа съболезнованията си към ЦРУ и семействата на загиналите при нападението над Националния антитерористичен център.
— Благодаря, госпожо председател.
Лонсдейл кимна на колегите си, седнали отдясно, и даде начало на въпросите. Всички започваха по един и същи начин, макар че съболезнователните речи бяха доста съкратени поради липсата на камери и факта, че стенограмите от заседанието щяха да останат секретни с години напред. Всъщност всичко беше съкратено. Сенаторите държаха на позициите си, но не искаха да губят време. Двама членове на опозицията и един от управляващата партия изразиха пълна подкрепа за ЦРУ и дори не споменаха за проблема, който се бяха събрали да разискват — издевателствата на Мич Рап и Майк Неш над един американски гражданин.
Когато дойде ред на сенатор Огдън, настроението коренно се промени. Сега щеше да започне пукотевицата.
— Директор Кенеди, във встъпителните си думи споменахте, че няма да се откажете, докато виновниците за нападенията не бъдат изправени пред правосъдието. Какво точно имате предвид под правосъдие?
Кенеди се наведе напред и понечи да отговори, но не успя, защото Огдън я прекъсна:
— В миналото раздавахте правосъдие, като оставяхте господата Рап и Неш да играят ролята на съдия, съдебни заседатели и палач.
Рап се наведе напред и отбеляза:
— Госпожо сенатор, казвате го, сякаш в това има нещо лошо.
Огдън се втренчи в него и напрежението стана осезаемо. Рап я погледна дръзко, сякаш я предизвикваше да го нападне, и точно такава беше целта му. С годините беше установил, че трудно изтърпява дневния ред и процедурите в сенатските комисии, особено в тази — известна с това, че в състава й участваха някои от най-самовлюбените и надути членове на Сената. При толкова много по-важни неща, които имаше да прави, изобщо не му дремеше, че ще разяри Огдън и групичката й от съмишленици. Калифорнийската сенаторка беше учебникарски пример за политик, който няма реален поглед над действителността. Движеше се в елитните кръгове на партията си и слушаше само изтъкнати юристи, учени и най-смахнатите групи по интереси. Рап никога не беше твърдял, че разбира тънкостите на политиката, но имаше чувството, че Огдън е в крещящо противоречие с волята на мнозинството от избирателите в Калифорния.
— Господин Рап — изрече тя с леден тон, — не е тайна, че никога не съм одобрявала и вас, и вашите методи. Не съм единствената, която смята, че са ви оставили да правите каквото поискате и това продължава вече твърде дълго. Вашите безобразни методи само помагат на врага да набира още повече доброволци. Вие се ръководите от примитивния принцип „око за око, зъб за зъб“ и макар че за кратко време отмъщението носи удовлетворение, в дългосрочен план то има катастрофални последствия. Вие използвате „екстремални мерки“, ако използвам този отвратителен евфемизъм. — Тя замълча за момент и огледа останалите в залата. — Всички знаем какво означава това. Мъчения. Когато умишлено извадите нечия раменна става и после извиете ръката така, че да причините на човека още по-силна болка, това не може да бъде наречено по друг начин освен мъчение.
— За разлика от моите колеги, които са склонни временно да забравят положената от тях клетва и да пренебрегнат моралните си ценности, аз нямам такова намерение. Вие петните всичко, което ние олицетворяваме. Подкопавате репутацията ни на световната сцена и сте в крещящо противоречие с националните ни ценности. Вашата престъпна тактика и неморалните ви методи невъзвратимо омърсиха доброто ни име. Мъченията, които своеволно прилагате, са етично недопустими и крещящо противозаконни. Те нарушават нашите закони. Това е плесница в лицето на международните съдилища и потъпкване на Женевската конвенция, която по закон сме задължени да спазваме. Вашите действия застрашават живота на нашите служители и разпалват антиамерикански страсти по цялото земно кълбо. Вие на своя глава уронвате моралния ни престиж, и за какво? За съмнителни резултати, в най-добрия случай. Всеки в тази комисия, който е достатъчно смел, за да го признае, ще каже, че от мъченията няма полза. Въпреки това всички ние седим със скръстени ръце и се надяваме, че черното петно просто ще изчезне. И всичко това въпреки факта, че разполагаме със свидетелство, представено от известен адвокат и подписано от уважаван лекар, че след атаките от миналата седмица един американски гражданин е бил измъчван от господин Рап и господин Неш.