Рап търпеливо изслуша цялото й обвинително слово. Отбелязваше отделните точки една по една и внимателно замисляше контраатаката си. Никога друг път нямаше да има такава възможност пред тази комисия. Бързо огледа лицата около масата. От седемнайсет сенатори поне половината гледаха колежката си намръщено. Неколцина други изглеждаха така, сякаш просто искат да станат и да си тръгнат. Огдън имаше само двама твърди поддръжници, старшите сенатори от Върмонт и Илинойс — загубили връзка с действителността партийни фанатици, изградили кариерата си с нападки срещу ЦРУ при всяка удобна възможност.
Огдън поклати глава, сякаш пред тях стоеше отвратителен изнасилвач на деца, и продължи:
— Аз не мога да мълча като колегите си. Длъжна съм да изразя цялото си негодувание срещу вас, господин Неш и жестоките ви, неморални методи. Мисля, че вие сте чудовища. Мисля, че трябва да бъдете прогонени от системата на държавните служби. Мисля, че трябва да бъдете разследвани, обвинени, осъдени и затворени в най-лошия затвор, който можем да намерим във федералната система… и надявам се, за много, много дълго време. — Тя се облегна назад и се огледа в двете посоки. — Освен това съм длъжна да изразя изключителното си разочарование от колегите си, които с такава готовност си затварят очите пред вас и противозаконните ви прийоми. В крайна сметка това е комисия по правосъдието, където върховенството на закона е най-важно. Смущаващо е, че тази сутрин аз съм единственият глас на законността.
В стаята настъпи мълчание за няколко дълги секунди. Рап седеше в най-левия край на голямата свидетелска маса. Кенеди беше в средата, а Неш — отдясно. Двамата юристи седяха точно зад тях. Рап погледна началничката си и кимна леко в знак, че той ще отговори. Погледна към Лонсдейл в средата на голямата маса и каза:
— Госпожо председател, ако може, да отговоря?
— Разбира се.
Рап избута стола си назад и се изправи. Закопча черното си сако и излезе иззад масата.
— Защо става свидетелят? — попита подозрително Огдън, като погледна странично Лонсдейл.
Рап знаеше, че това ще я ядоса още повече.
— Ставам в знак на уважение, госпожо.
— Госпожо „сенатор“ — сопна се тя. — Много съм се трудила, за да достигна до този пост, затова държа да се обръщате към мен с полагащата ми се титла. И ако обичате, седнете на мястото си.
— Госпожо сенатор, защо трябва аз да засвидетелствам уважение към вас, след като вие поставяте под съмнение морала и мотивите ми?
— Поставям ги под съмнение, господин Рап, защото народът на Калифорния ме е сметнал за достатъчно достойна, за да ме избере четири пъти за сенатор на Съединените американски щати, и бих нарушила клетвата, която съм дала в името на Конституцията, ако си затворя очите пред варварското ви поведение. Сега седнете!
— Не, благодаря. Но преди да отговоря на забележките ви, бих искал да ви задам един прост въпрос. Склонна ли сте да признаете, че двамата с господин Неш сме направили известни жертви? Че служим добросъвестно на страната?
— Господин Рап — изсъска Огдън с глас, наситен с презрение, — в страната има милиони държавни служители и от всички тях аз ви причислявам към най-долната категория.
Рап почувства известен прилив на гняв.
— Госпожо сенатор, раняван съм три пъти, докато съм служил на тази страна. Получих този симпатичен белег, когато бях на двайсет и пет. — Рап показа лявата страна на лицето си, където покрай челюстта се виждаше десетинасантиметров белег. — Това ми е спомен от главния виновник за терористичния атентат над самолета на „Пан Ам“. На борда имаше сто седемдесет и девет американци. Изгубил съм трийсет и пет мои състуденти от Университета на Сиракюз, включително жената, с която излизах от години и за която смятах да се оженя. Бил съм пленник на „Хамас“ в продължение на близо месец. Бил съм арестуван и бит в Сирия и Йемен, и всичко това много преди скандалите с „Абу Гариб“ и „Гуантанамо“, затова, моля ви се, недейте да твърдите, че ние с господин Неш сме създали този проблем. Тези садисти действат дълго преди двамата да се включим в борбата, и за съжаление ще продължават да действат и след като се пенсионираме.