— Мисля, че всеки нормален човек би се възмутил.
— А какво ще кажете за хората, които изсмукват мозъка на неродени бебета с единственото основание, че майката е представила медицинско от двама лекари, твърдящи, че имала депресия или друг психически проблем и това щяло да попречи на нормалното раждане?
— Господин Рап, двата въпроса нямат нищо общо. Както казах…
— Помня какво казахте, сенаторе — изкрещя Рап, — и ми писна от престореното ви възмущение.
— Господин Рап! — Червендалестият сенатор от Върмонт скочи на крака. — Внимавайте как се държите! Намирате се в Сената на Съединените американски щати!
— Много добре знам къде сме, господине. Това е институцията, която не само че одобрява убийството на напълно оформени неродени бебета, ами и смята, че данъкоплатците трябва да плащат за това. — Рап погледна Огдън. — И наричате мен варварин!
— Господин Рап, за последен път ви казвам, че не сме се събрали да обсъждаме абортите.
— Много добре знам, госпожо. Събрали сме се да слушаме моралните ви поучения за онова, което вие твърдите, че съм направил. Аз само се опитвам да изтъкна лицемерието, с което тази многоуважавана институция е известна.
Рап се върна при масата и седна.
51.
— Откъде, по дяволите, измисли всичко това? — попита Неш, щом излязоха от залата.
Кенеди още беше вътре и разговаряше с няколко сенатори.
Рап се замисли за листа, даден му от Лонсдейл, и се усмихна:
— Просто ми хрумна.
— Беше блестящ ход. Гениален. Никога не бях виждал Огдън толкова ядосана.
— Сама си го изпроси.
— Мислиш ли, че това ще я накара да промени мнението си?
Рап поклати глава.
— Едва ли. Ще се опита да ме уязви лично. Предпочита да убие вестоносеца, отколкото да приеме истината за собственото си лицемерие.
— Е, имаше още шестнайсет сенатори, които като че ли бяха на твоя страна.
Рап се засмя:
— Най-много четиринайсет или петнайсет. Може би достатъчно, за да се справим с проблема, преди да е станало твърде късно, но тя със сигурност ще раздуха нещата в пресата и пред приятелчетата си в „Амнести Интърнешънъл“ и Съюза за човешки права. В този град не са малко юристите, които само чакат възможност да ни закарат пред съда.
Двамата спряха, за да изчакат Кенеди.
— Да, но поне имаме политическа подкрепа от комисията — отбеляза Неш.
— Най-вероятно. Президентът също е на наша страна.
Неш изчака двама служители от помощния персонал да минат и прошепна заговорнически:
— Няма ли да е супер, ако президентът просто ни даде по една заповед за помилване, в случай че ни осъдят?
Рап се засмя. На Неш явно му беше омръзнало да се цупи.
— Ще ги пазим за черни дни в сейфа на Айрини. Никой няма да знае за тях. — Рап се замисли за следващата среща, която им предстоеше. — Можеш да го попиташ, когато отидем в Белия дом. Аз обезвредих бомбата тук — кимна към залата на комисията, — сега е твой ред.
Неш се замисли за момент.
— Да, може да го попитам.
— Не разчитай много. От години чакам да получа такъв документ.
Кенеди излезе при тях в коридора. Погледна изпитателно Рап:
— Това беше интересно.
— И още как — съгласи се Неш.
— Мисля, че комисията ще се откаже да се занимава с проблема.
— Ами Огдън? — попита Рап.
— Какво значение има? — намеси се Неш. — Ти я съсипа.
— Въпреки това може да ни създаде главоболия — предупреди Кенеди.
— Да… ще се съвземе и пак ще е готова за бой — съгласи се Рап. — Налага се да го направи. Иначе трябва да признае, че е сгрешила, а твърде отдавна се опиянява от собственото си величие, за да го направи.
— Имахме късмет — отбеляза Кенеди.
— Късмет ли? — изсумтя Неш.
— Да, знам — отговори Рап.
— Не мисля, че късметът има нещо общо — възрази приятелят му. — Ако беше предопределен двубой, щяха да го прекратят след първия рунд.