— Съжалявам, Майк, но знаехме, че няма да приемеш да участваш, ако си уведомен предварително.
Неш облиза устните си и попита дрезгаво:
— В какво трябва да участвам?
— Това е церемония за награждаване — обяви президентът. — За храбростта, която сте проявили в престрелката миналата седмица.
Неш погледна между началничката си и президента и се усмихна на жена си и децата си. Отдясно някой започна да снима, което за служител от разузнаването беше почти толкова опасно, колкото стрелба с едрокалиброво оръжие.
— Това репортер ли е? — попита нервно той.
— Да.
— Ама аз работя под прикритие. Не може да ме снимат — възрази Неш.
— Не се тревожете за това — успокои го президентът. — Ще получите повишение.
— Радвай се, Майк — добави Кенеди. — Малцина от нас имат този шанс.
— Какъв шанс? — попита Неш с половин уста.
— Да получат медал в Овалния кабинет. — Президентът се дръпна встрани и постави ръка върху рамото му. — Обикновено вашите колеги трябва да умрат, за да им се случи такова нещо. Отпуснете се и се забавлявайте.
— Не знам дали трябва… — измърмори Неш.
— Разбира се, че трябва. ЦРУ има голяма нужда от повдигане на бойния дух… По дяволите, след миналата седмица всички се нуждаем от това. — Президентът поведе Неш към близките му. — Имате прекрасна съпруга и страхотни деца. Те много се гордеят с вас.
Кенеди го хвана за другата ръка.
— Всички се гордеем с теб, Майк. Заслужаваш това признание.
Неш се обърна към нея и изръмжа:
— Ами Мич?
Тя отговори, без да го поглежда:
— Ще говорим за това по-късно. Сега се отпусни и се забавлявай.
Неш искаше да говорят за това сега, но жена му и децата се приближиха. Той още се чудеше как Рап е успял да се измъкне, когато видя сълзи в очите на съпругата си. Тя го прегърна и целуна по устните и в този миг Неш забрави гнева към приятеля си. Чарли, малкото сладко бебче, успя да се освободи от ръцете на майка си и се вкопчи в баща си. Другите три деца също дойдоха да го прегърнат. После се изредиха всички членове на президентския екип. Ръкостисканията и потупванията по рамото продължиха близо пет минути. Когато това свърши, Неш се чувстваше значително по-добре.
Тогава започна същинската церемония. Неш връчи Чарли на дъщеря си Шанън и Маги застана от дясната му страна пред величествената камина. Нещата станаха по-сериозни, след като Кенеди подаде на президента почетната грамота и отвори обшитата със синьо кадифе кутия. Докато държавният глава четеше похвалите, Неш се почувства на седмото небе от щастие.
— От името на нашата велика нация имам честта да ви връча най-високото отличие за член на разузнаването — Почетния кръст на разузнавача — за изключителния ви героизъм пред лицето на опасността. — Президентът замълча за момент, погледна Неш и Маги и се усмихна. — Благодаря за самоотвержеността, верността и саможертвата. Вашите решителни и храбри действия по време на терористичното нападение над Националния антитерористичен център спасиха живота на много хора. Вие сте жив пример за чест, смелост и героизъм. Нашата велика нация завинаги ще ви бъде длъжна и се надяваме, че идните поколения американци ще черпят от вашите действия вдъхновение в трудни времена.
Кенеди поднесе медала на Маги, която го взе от тапицираната с коприна кутия със страхопочитание, сякаш беше древна семейна реликва. Нежно постави лентата около врата на съпруга си и го целуна по бузата. Засвяткаха светкавици. Много светкавици. Групови снимки, индивидуални снимки, снимки на цялото семейство. Когато и това свърши, Неш го чакаше още една изненада.
Президентът се приближи и каза:
— Директор Кенеди смята, че е по-добре семейството ви да остане тук, докато ние свършим навън.
Неш не разбра съвсем, но това не му звучеше добре.
— Какво има навън?
Президентът кимна към остъклената врата отляво на бюрото му.
— Медиите. Чакат ни.
Сякаш го караше да произнесе слово пред нацията.
— Аз не се показвам пред медиите, господин президент.
Кенеди се приближи с държавния секретар Уика и министъра на отбраната Ингланд. Уика заговори:
— Хайде. Вие сте човекът, от когото най-много се нуждаем в този момент. Един прекрасно изглеждащ герой.
— И бивш морски пехотинец — добави Ингланд. — Не забравяйте това.