Реши да почака няколко минути и после отново да се обади в стаята му и да му каже, че е долу. Или, реши тя, като забеляза, че на рецепцията идва нова служителка, можеше просто да направи това, което правят професионалистите. Да използва измама.
Измъкна от чантичката си химикалка, порови още малко и намери някаква хартийка, върху която написа няколко думи.
— Извинете.
— Да?
Когато най-новото препятствие в опитите й да открие Ноа се обърна към нея, Сара с възхищение се зачуди от коя школа за манекенки набира хотелът служителките си. Тази жена, чиито златисти къдрици не оставяха съмнение, че името й е Кенди, бе още по-млада и по-красива от първата. Нищо чудно, че Ноа е избрал този хотел, помисли тя подигравателно.
— Бих искала да оставя съобщение за един от вашите гости — обясни Сара. — Но ме е страх, че съм забравила номера на стаята му.
Усмивката на Кенди бе като от реклама на паста за зъби.
— Няма проблеми, госпожо — успокои я тя и услужливо предложи: — Кажете ми името му, аз ще проверя в компютъра.
Госпожо? Сара не вярваше да е с повече от пет години по-възрастна от момичето.
— Ноа Ланкастър.
— Ланкастър… — повтори то замислено, докато набираше името. — Ето го.
— Сигурно не можете да ми кажете номера на стаята му?
Кенди стисна розовите си устни, показвайки, че зад сладката й външност се крие също толкова непоклатим характер, като на прелестната й колежка.
— О, не, страхувам се, че не мога. Но ако оставите съобщението си, ще имам грижата да го предам на господин Ланкастър.
Сара ни най-малко не се съмняваше. Тя подаде сгънатата хартийка. Отначало Кенди изглеждаше изненадана от яркочервената опаковка от дъвка, но после сви рамене и отиде да я пусне в кутията му.
— Всичко е наред — съобщи тя с нова ослепителна усмивка.
Когато видя в коя кутия изчезна съобщението, стомахът на Сара се сви на топка. Едва успя да изобрази една бледа усмивка.
— Благодаря ви.
Обърна се, подпря се на стената и затвори очи, за да събере сили. До нея се приближи един от охранителите:
— Добре ли сте, госпожо?
Госпожо? Два пъти за един ден! Отвори очи и видя една мъжка версия на Кенди. С всяка минута се чувстваше все по-древна.
— Съвсем увери тя младежа, чието най-естествено място би било на дъската за сърф. — Просто се опитвах да си спомня нещо.
Обяснението й бе приветствано от поредната снежнобяла усмивка.
— И на мен непрекъснато ми се случва. Ако отидете там, където за последен път сте си мислили за това, веднага ще ви изплува.
— Благодаря.
Той сведе изсветлялата си от слънцето руса глава.
— Винаги на вашите услуги.
Когато си отиде, Сара въздъхна и тръгна. Подмина асансьорите и се запъти към вратата с надпис „Стълбище“. Двайсет трийсет и три, простена наум. Как можа да не се сети, че стаята му ще е на двайстия етаж? Погледна към тънките каишки на белите си сандали. Най-високите й токчета! Денят ставаше все по-ужасен.
Много, много по-късно Сара пристигна пред вратата на Ноа. Косата й, която едва бе успяла да закрепи в сложен кок на върха на главата си, висеше разбъркана от двете страни. Лицето й бе зачервено, по носа и брадичката й имаше мръсни петна, бе изяла всичкото си червило и имаше бримка, защото последните шест етажа бе изкачила по чорапи. Едва почука, и вратата се отвори.
— Къде по дяволите беше? — посрещна я вбесен Ноа. Но като я забеляза колко е раздърпана, изражението му веднага се смени със съчувствие и загриженост: — Боже мили, нападнали са те! Знаех си, че е прекалено опасно. Бренд ли беше, или Тейлър?
Сара поклати глава и разпиля още няколко фиби.
— Нито единият, нито другият. Това няма нищо общо с короната.
— Да не искаш да ми кажеш, че всеки ден си играете на тупаник? Знаеш ли колко се разтревожих за теб? — попита той и я поведе към дивана.
Тя седна и реши, че силната ръка около раменете й е много приятна.
— Да ти донеса една студена кърпа — предложи Ноа и я пусна по-бързо, отколкото й се искаше. — Ще пийнеш ли нещо?
— Нещо газирано — съгласи се Сара и храбро се опита да се усмихне. По тези стълби бе горещо като в ада. Ноа излезе от стаята и тя извика подире му: — Наистина ли се разтревожи?
— А ти какво си мислиш? — отвърна той на въпроса с въпрос, връщайки се с мокра кърпа и чаша сода с лед. — Получих твоята бележка, в която пишеше, че има малки усложнения, но без никакви подробности… Ето, изпий това.