— Ох, Сара — засмя се Малкълм, — ти винаги говориш като учителка.
Сара се изчерви от смущение.
— Виновна съм — призна тя. — Понякога се увличам. Ще се опитам да не ти изнасям лекция всеки път, когато дойдеш в ателието ми.
Погледът му се върна към двете платна, изправени едно до друго.
— Скъпа моя! — възкликна той с непохватен ентусиазъм. — Докато рисуваш като богиня, каквато си, можеш да ми четеш лекции колкото ти се иска. — Поклати глава, сякаш не можеше да повярва на очите си. — Днес си свършила много нещо — отбеляза той и кимна към вратата. — Защо не си тръгнеш по-рано? Сигурно има някой млад мъж, който през последните шест седмици не получава достатъчно внимание от теб.
— В момента нямам никого — отговори тя. — Но ако си сигурен, че всичко е наред, наистина обещах на племенника си тази вечер да го заведа на кино.
Малкълм великодушно махна с ръка:
— Върви — разреши той приповдигнато. — Приятно прекарване.
Сара започна да почиства четките си.
— Благодаря ти, мисля, че ще се възползвам — заяви тя с усмивка. Но в момента, в който Малкълм Бренд излезе от ателието, очите й потъмняха. — Мръсник! — измърмори и погледна косо към затворената врата.
Чудеше се кого всъщност се опитват да излъжат. Бе заинтригувана, когато преди месец и половина Питър Тейлър се появи в университета и й предложи работа за през лятото. Но интересът бързо отстъпи място на тревога, когато той й показа, че е съвсем наясно с финансовите затруднения на Дженифър и й предложи да помогне, като й осигури доход, два пъти по-голям от този, който Сара би получила като преподавател в летните курсове на местния колеж. Не можеше да разбере защо този непознат си бе направил труда да я проучва.
Започна да разбира, след като Питър й разказа някакви измислици за шефа си, който имал ценна художествена колекция. Очевидно човекът давал много приеми и търсел опитен имитатор, който да прерисува картините му. Питър твърдеше, че копията по време на прием ще се окачват на местата на оригиналите. Предпазни мерки, както ги нарече той.
Сара се дразнеше, че този възпитан и изискан човек може да я смята за толкова наивна. Очевидно той вярваше на приказките за разсеяните професори и си въобразяваше, че след като Сара живее в нереалния академичен свят, значи е достатъчно тъпа, за да не разбира какво става под носа й. Искаха от нея да рисува фалшификати. Защо — тя не знаеше, но със сигурност нямаше намерение да го прави.
— Тъкмо бе отворила уста да му каже какво точно може да стори с чековата си книжка, когато той й откри името на работодателя си: Малкълм Брендън, човекът, който се бе отнесъл толкова жестоко с баща й преди много години. Човекът, който бе откраднал авторските права на изобретението на Уолтър Медисън.
Сара веднага прие предложението. Нямаше представа какво са намислили тези двама мошеници, но твърдо реши, че тя ще е човекът, който ще им подложи динена кора.
След като започна да работи, откри съществуването на подземен склад, пълен с крадени произведения на изкуството, които Малкълм от години бе събирал. Миналата седмица дочу разговор на Питър и Малкълм за едно съкровище, което щеше да е перлата в короната на незаконната колекция на Малкълм. Тази информация й дойде като шестица от тотото.
Десет минути по-късно Сара стоеше пред библиотеката и най-безсрамно подслушваше. Нервите й бяха опънати до крайност, но задължително трябваше да научи с точно колко време разполага, за да измисли някакъв план.
Гласът на Малкълм Брендън издаваше нетърпението му:
— Какви са последните новини за най-новата ни придобивка?
Сара разпозна и гласа на Питър Тейлър, дългогодишния сътрудник на Малкълм:
— Прескочихме и второто препятствие. Пратката вече напусна страната.
— Значи все още се движим по график?
— Една седмица, най-много десет дни — потвърди Питър.
— Очаквахме неприятности, затова се движим по обиколни пътища. Необичайно, наистина.
— Какво искаш да кажеш? Доколкото си спомням, ти спомена, че нещата вървят без засечка.
И без да го вижда, Сара бе сигурна, че Малкълм моментално се разтревожи. Стори й се, че усеща как през плътната махагонова врата струят потоци електричество.