— Срещала съм я в местните галерии. Освен това един или два пъти е идвала в къщата на Малкълм.
— Я по-добре се скрий в спалнята.
Тя заби пети в пода.
— Ноа, нямам никакво намерение да стоя тук, докато ти флиртуваш с някаква унгарска баронеса!
— Скъп-пи, отвори ми! — жизнерадостно се провикна баронесата. — Донесла съм шампанско и хайвер, за да отпразнуваме нашето съдружие.
— Съдружие ли? — изсъска Сара. — Това пък какво значи?
Ноа не си направи труда да отговори. Вместо това я грабна на ръце, отнесе я в спалнята и безцеремонно я хвърли на леглото.
— Да не си посмяла да мръднеш! — предупреди я той. — Щом се отърва от нея, ще ти обясня всичко.
Сара се облегна на лакти.
— Нямам търпение да чуя обясненията ти.
Ноа излезе от спалнята, рецитирайки под носа си безкраен наниз от злобни ругатни. Миг по-късно в стаята влетяха сакото и обувките й. После той затръшна вратата.
Сара се намръщи, като го чу как поздрави баронесата. Тонът му бе много по-топъл, много по-гостоприемен от този, с който бе посрещнал нея.
Е, неговите отношения с Гизела Левински изобщо не я засягаха, реши Сара. В края на краищата, и двамата бяха от един дол дренки. Фалшиви до мозъка на костите си.
Позволи си две минути да се цупи, после стана, отиде в банята и взе една чаша. Не че я интересуваше как баронесата гука на Ноа, повтори си тя, като чу да излита тапата на шампанското. Просто си пазеше интересите, свързани с короната. Това бе единствената причина най-безсрамно да подслушва, притиснала ухо до опряната в стената чаша.
Шеста глава
Сара можеше да се закълне, че баронесата съвсем не бе във възторг от поведението на Ноа. Едва бяха опитали шампанското, и той я избута през вратата с обещанието утре да й се обади.
— Обзалагам се, че нямаше да бърза толкова, ако не му бях заела спалнята — измърмори тя и отиде да върне чашата на място. Нищо не бе успяла да научи.
Когато излезе от банята, намери Ноа, облегнат на вратата на спалнята.
— Чу ли нещо интересно? — попита той уж между другото.
Сара не се и опита да отрече, че е подслушвала.
— Какво можех да чуя? Ти не й позволи да изчака, докато изкипи шампанското.
— Пазех го за теб — ухили се той.
— Ами! Просто искаше да ме държиш на тъмно.
— Това не е толкова лоша идея — отбеляза той бавно и тръгна към нея. Пръстите му се обвиха около кръста й. — Докъде бяхме стигнали?
Сара не вярваше на неочакваната промяна в поведението му повече, отколкото вярваше на всичко, свързано с Ноа. Отдръпна се.
— Щеше да ми обясниш твоето съдружие с баронесата.
Той продължи да я преследва със светнали очи.
— Преди това?
Коленете й опряха в леглото и Сара осъзна, че вече няма накъде да отстъпва. Още една стъпка, и щеше да се просне по гръб.
— Обеща да ми поръчаш вечеря.
— Обещах — съгласи се той. — И ти ли си гладна колкото мен?
Пламъчето в лъвските му очи съвсем не внушаваше спокойствие и й се стори, че е избрал нея за предястие. Стаята започна да се затваря над главата й. Сърцето й биеше бясно, главата й се въртеше и имаше чувството, че се разголва отвътре.
— Не прави така — прошепна тя напрегнато.
— Преди малко не се дърпаше — напомни й той.
Как можеше този човек да говори толкова логично за нещо, което противоречеше на всички закони на логиката? Сара знаеше, че да се забърка с Ноа би било върхът на глупостта. Той бе като примамливо мержелеещите в пустинята миражи — една безплътна илюзия. Дори името му не бе истинско. Ако му паднеше възможност, той би откраднал сърцето й със същата лекота, с която се гласеше да открадне короната. След това щеше да изчезне, без да поглежда назад.
— Преди малко не можех да разсъждавам — отвърна тя. — Понякога хипервентилацията предизвиква такива ефекти.
— Интересно — отбеляза Ноа замислено. — Ще го запомня. — След това се обърна. — Ще поръчам вечерята — съобщи той и излезе от спалнята.
Сара се вторачи подире му изненадана, че се е предал толкова лесно. Уверяваше се, че би трябвало да му е благодарна. Защо тогава се чувстваше толкова разочарована?
— Баронесата има отличен вкус — изкоментира тя по- късно, като отпи от шампанското. — Не ми се мисли колко струва това нещо.
— Тя може да си го позволи. Пред нейната колекция от произведения на изкуството Малкълм прилича на амбулантен търговец.