— Виждал ли си я?
Ноа намаза малко хайвер на една бисквита и й я подаде. Сара отказа и той я пъхна в устата си.
— Покани ме снощи у тях на частна изложба — обясни, когато свърши да дъвче.
— Определено не си губиш времето. Кажи ми, тя знае ли, че си крадец?
— Мисля, че не е ставало дума за това. Искаш ли още малко шампанско?
— Искам да знам какво общо имаш с баронесата — отсече Сара.
— Да не ревнуваш?
Искаше й се да го удари с бутилката от шампанско по самодоволната глава.
— Не, разбира се. Просто смятам, че си пропиляваш късмета.
— Мислиш си, че ще офейкам с картините на баронесата, така ли?
— Да. И вероятно с всичко друго от къщата, до което успееш да се докопаш.
Спокойният му поглед срещна нейния.
— Наистина ли вярваш, че съм толкова непочтен?
Сара се почувства необяснимо неудобно.
— Чудя се защо се бави вечерята — обади се тя. — Не мислиш ли, че трябва да позвъниш в кухнята?
— Зададох ти въпрос, Сара. — Шеговитите нотки в тона му бяха изчезнали.
Сара беззвучно въздъхна от облекчение, когато на вратата се почука. Докато келнерът сервира масата, Ноа мълча. После подписа чека и когато седнаха да вечерят, върна разговора към баронеса Левински.
— Баронесата гори от желание колекцията й да бъде отразена в „Арт Дайджест“.
— Това не ме изненадва. Тя е ужасен сноб. — Сара насочи вниманието си към яденето. Изведнъж се почувства страшно гладна.
— Кажи ми какво знаеш за нея.
— Нямам намерение да ти помагам да я обереш до шушка. Ако затова ме питаш, забрави.
— Не искам от теб да се вмъкнеш с мен в къщата й. Просто искам да ми разкажеш какво знаеш за тази жена. — Той сви рамене. — Ако обаче продължаваш да си такъв инат, имам си и други източници.
Сара ни най-малко не се изненада.
— Твърди, че била от унгарската кралска фамилия. Но това вероятно си го чувал.
— Споменавала е — потвърди иронично Ноа.
— Сигурна съм. Това е основната й претенция за слава. — Сара поклати глава: — Чудно е колко хора се впечатляват от една титла.
— Но не и ти.
— Не, разбира се. Всъщност, искрено съчувствам на всички хора, чиито страни са били окупирани, но нещото, в което съм съгласна с комунистите е, че мястото на монархията е в археологическия музей.
— Тя отдавна ли живее във Феникс?
— От доста години. Обаче обикновено живее тук само през зимата. През останалото време от годината обикаля Средиземноморието или дава приеми в къщата си в Манхатън. Странно как досега не си налетял на нея. Бижутата й биха могли да ти платят пътните разноски чак до средата на следващия век.
— Забелязах.
Сара го погледна накриво.
— Кой знае защо, това изобщо не ме изненадва.
Ноа не отговори на обвинението й.
— Сега вече е юли — напомни той. — Имаш ли някаква представа защо е изменила на навиците си?
Сара се намръщи.
— Никаква. След като вие двамата сте си толкова близки, защо просто не попиташ нея?
— Бих могъл — съгласи се Ноа.
— Преди или след като я ограбиш?
— Сарказмът не ти отива — забеляза Ноа безгрижно. — Освен това, мотивите на Гизела също не са съвсем невинни. Тя без никакви угризения ме използва, за да пробие в списанието.
— Това още не е причина да злоупотребиш с нея — възрази Сара.
— Какво те кара да мислиш, че злоупотребявам с нея?
— А не го ли правиш?
Той сви рамене.
— Не повече, отколкото тя с мен.
— Ти изобщо нямаш никакви принципи, нали?
— Странно обвинение от жена, която за двайсет и четири часа е изрекла достатъчно лъжи, за да влезе в книгата за рекордите на Гинес.
Сара се обиди. Дълбоко в себе си тя бе много прям човек, който ненавиждаше увъртанията и измамата. Родителите й я бяха възпитали като честен и уважаващ законите гражданин. Не й се искаше да се задълбава какво биха помислили те за нея през последните няколко седмици. Напомни си, че в края на краищата целта оправдава средствата.
— Казах ти, че си имам причини да искам короната.
— Аз също — подчерта Ноа.
Сара се поизправи.
— В основата на твоите причини лежи чистата алчност. А аз просто се грижа за това, което законът не е успял да направи.
— Трябва да е хубаво да можеш да виждаш нещата в черно и бяло — отвърна Ноа. — Завиждам ти за тази способност. — На Сара й се стори, че долавя иронична нотка в гласа му, но той не й остави време да се замисли за това. — Разкажи ми за баща си и Малкълм Бренд.