— Защо?
— Просто искам да разбера какво може да накара един съблюдаващ законите преподавател по история на изкуството да се превърне в престъпник. Започвам да вярвам, че при нормални обстоятелства ти дори не пресичаш неправилно.
Подигравателният му тон не й хареса.
— Чудно как можеш да изкараш честността и почтеността недостатъци — измърмори тя, чудейки се не за пръв път какво прави с този човек.
— Щеше да ми разкажеш за баща си — подкани я той тихо.
Сара въздъхна и остави вилицата. Изведнъж бе загубила апетит.
— Баща ми беше изобретател. Той непрекъснато се ровеше в нещо, работеше върху нещо.
— Беше?
— Той почина.
— Съжалявам. — Звучеше искрено.
— Беше много отдавна — каза Сара.
— Имаше ли Бренд нещо общо със смъртта му?
Сара се обърка от нежния му тон. Как можеше човек, който несъмнено притежава повече паспорти, отколкото скрупули, да изглежда понякога толкова симпатичен, толкова внимателен? Тя си напомни, че в неговия свят чаровността е професионална необходимост.
— Не директно — отвърна тя. — Но след като Малкълм открадна патента му, татко никога вече не беше същият.
Ноа я погледна с подновен интерес.
— Не разбрах — призна той.
— Какво знаеш за Малкълм Бренд?
— Достатъчно, за да съм сигурен, че е опасно да му се изпречиш на пътя. — Очите му я погледнаха предупредително: — Нали нищо не скриваш от мен? Някакъв малък акт на отмъщение, който си забравила да споменеш?
— Бих могла да ти задам същия въпрос. Скриваш ли нещо от мен, Ноа?
На челюстта му трепна един мускул.
— Да се върнем на патента.
Сара започваше да се нервира.
— Не искам да говоря за баща си с теб. И изобщо нямам желание да говоря с теб. — Надигна се от масата.
— Седни, Сара — настоя Ноа. — Макар да трябва да призная, че си много красива, когато се сърдиш, в момента съм прекалено уморен, за да се боря с теб.
— Разочароваш ме, Ноа. Това клише е толкова старо, че вече пред никоя жена не минава. Бих те посъветвала да не го пробваш на баронесата.
— Може да е старо, може и да е клише, но в твоя случай подхожда — възрази той. — Моля те, седни. Не си довършила вечерята си.
— Не съм гладна.
— Красива и твърдоглава — промърмори той. — Смъртоносна комбинация.
Въпреки нежеланието си, Сара отново седна.
— Не е честно ти да знаеш всичко за мен, а аз да не знам нищо за теб — оплака се тя.
Ноа сякаш се замисли върху това.
— Добре — съгласи се накрая. — Предлагам сделка. Ти ще ми разкажеш за твоя баща, а аз ще ти разкажа за моя.
— Наистина ли ще го направиш?
— Наистина — обеща Ноа незабавно.
— И няма да ме излъжеш?
Той се протегна през масата и хвана ръката й.
— Обещавам, че никога няма да те излъжа, Сара. Може да не ти кажа всичко, но няма да те излъжа.
И тонът, и изражението му изведнъж бяха станали сериозни, и Сара повече от всичко на света искаше да му повярва. Палецът му докосваше чувствителната кожа от вътрешната страна на дланта и засилваше объркването й. Как можеше едно обикновено докосване да създава такъв хаос в чувствата й?
Ноа сякаш четеше мислите й.
— Знаеш ли, външният вид често заблуждава. Защо не се опиташ да се довериш на чувствата си? — упорстваше той със странна настойчивост.
О, това звучеше толкова примамливо! Но Сара знаеше, че ако се поддаде на тези сладостни чувства, е загубена.
— Не е толкова лесно — възрази тя.
Ноа вдигна ръката й и леко я целуна от вътрешната страна на китката.
— Веднъж те помолих да ми повярваш — напомни й той. — Ти обеща, но не беше искрена. — Погледна я право в очите над сплетените им пръсти. — Отново те моля.
— Ще се опитам — промълви тя.
Нещо проблясна в дълбините на очите му.
— Това е добро начало.
Примирието продължи, докато довършиха вечерята. Сетне Ноа изнесе масата пред вратата и когато я повика да седне до него на дивана, Сара откри, че е невъзможно да не се поддаде.
— Как е могъл Малкълм да открадне патента на баща ти? — попита той любопитно.
— Той е адвокат — обясни Сара. — Въпреки че вече не практикува. Баща ми беше негов клиент.