— Започвам да схващам. Накарал е баща ти да се подпише, че му преотстъпва авторските права и е кандидатствал за патент от свое име. И когато едно от изобретенията се е оказало печелившо, Малкълм е прибрал печалбата.
Сара се опитваше да остане спокойна, когато ръката му се прехвърли на облегалката на дивана.
— Това е вярно само донякъде — поправи го тя.
Той я погледна.
— Какво не улучих?
— Баща ми никога не се е подписвал, че му преотстъпва авторските права. Документите бяха подправени.
Ноа вдигна вежди.
— Ако наистина е станало така, защо баща ти не го дал под съд?
— Даде го — каза тя с горчивина. — Адвокатът на баща ми беше млад, току-що завършил. Това бе най-многото, което той можеше да си позволи. А Малкълм се яви в съда с отбор от високоплатени юристи. Татко нямаше никакъв шанс.
— Какво беше изобретението?
— Клапа за апарата, който се използва за прилагане на анестезия по време на операция. Така и не разбрах как работи, но по някакъв начин намалява риска от прекалено упояване на пациента при много дълги операции.
Ноа се замисли за момент.
— А откъде Бренд е разбрал, че изобщо работи?
— Той беше съдружник в една фирма, която даваше на лизинг медицинско оборудване на лекари и болници в различни щати. Беше му работа да знае такива неща. Всъщност това бе една от причините баща ми да се обърне към него, а не към адвокат, специалист по патентно право. Татко се надяваше, че Малкълм ще намери приложение на клапата в своята работа и ще се съгласи да му заеме пари, за да започне да я произвежда.
— Бренд още ли не е разбрал коя си? Очевидно изобретението на баща ти му е донесло много пари.
— Това беше преди повече от двайсет години. Имаш ли представа колко хора е ограбил Малкълм Бренд за това време? Сигурно вече и той им е загубил бройката. — Сара се опитваше да не се задълбочава в мисълта, че и Малкълм Бренд, и Ноа са крадци. Само методите им бяха различни.
Обяснението й не се стори убедително на Ноа, но той реши да не спори.
— Доколкото разбирам, това е било последното изобретено от баща ти нещо, от което е можел да спечели.
— Баща ми умря следващата година — произнесе тя безизразно. — Имаше слабо сърце, а напрежението от процеса и от натиска, който оказаха върху него адвокатите на Малкълм, го довършиха. — Стисна устни. — Ирония на съдбата.
— Кое?
— Малкълм страдаше от същата болест, но преди три години го спасиха с троен байпас. — В гласа й прозвуча отдавнашна горчивина. — Клапата на баща ми даде възможност да се извърши тази дълга операция.
Ноа не можеше да не се трогне от сянката, затъмнила сините й очи.
— Наистина съжалявам. — Пръстите се обвиха около рамото й.
Тя не се отдръпна.
— Както ти казах, беше много отдавна. И не съм тръгнала да пропилявам целия си живот в търсене на отмъщение. Чак когато Питър ми предложи да рисувам тези копия, реших, че вече се намесва пръстът на съдбата.
— Тази възможност ти е паднала направо от небето.
Сега вече усмивката й бе истинска.
— Точно така. Не знаех какво са замислили, но разбирах, че не ми казват истинската причина за тези копия. А след като дойдох в къщата, чух как Малкълм и Питър говорят за картините в мазето. Събрах две и две и разбрах какво са решили.
— Значи оригиналните откраднати картини ще бъдат скрити зад твоите копия. Предполагам, че набелязаните купувачи имат списък на оригиналите, които се предлагат на търг.
— Сигурно — съгласи се Сара. — Иначе нямаше да знаят за какво наддават.
— Разбирам защо Бренд го прави по този начин — замислено отбеляза Ноа, разсеяно галейки косата й. — Никой няма да подозира една галерия, която предлага на търг няколко картини от неговата колекция. Но трябва да има начин да се гарантира, че нищо неподозиращите купувачи няма да се сдобият с някое от копията.
— Особено след като техническият анализ може да покаже, че картината е фалшификат. Това не само би подронило авторитета на галерията, но и ще насочи вниманието право към Малкълм.
Ноа за момент замълча, обмисляйки нещата. После щракна с пръсти.
— Скритите ще са по-скъпи, отколкото може да се вземе от оригиналите на твоите копия.
В очите й проблясна разбиране.
— Значи всеки, който не знае каква е играта, ще отпадне от наддаването.
— Точно така. — Той закачливо докосна върха на носа й.
— Не е лошо като за аматьор.