Сара се засмя.
— Друго си е да те оцени професионалист — добави тя и съжали, че го е казала.
Единственото, за което Сара не искаше да мисли, бе че въпреки привличането, което чувстваше към Ноа, той бе професионален престъпник. Все някога щяха да го хванат и да го изпратят в затвора. Като страдаща от клаустрофобия, тя можеше да си представи ужаса да си затворен зад решетки. Не можеше да понесе мисълта това да се случи на Ноа.
— Студено ли ти е? — попита той, доловил лекото й потреперване.
— Не, просто си помислих нещо.
Очите му светнаха любопитно.
— Трябва да е било неприятно.
— Бил ли си някога в затвора?
Той изглеждаше изненадан от директния й въпрос.
— Не, защо?
— Струва ми се, че бих умряла, ако ме сложат в клетка — обясни тя тревожно.
Ръката му я стисна по-силно.
— Не се безпокой — обеща той и леко я целуна по смръщените вежди. — Никога няма да позволя това да се случи.
Нещо в гласа му й даваше надеждата, че той наистина може да го направи. Но докато се вглеждаше в лицето му, опитвайки се да разгадае тайната, очите му отново станаха непроницаеми и тя не успя да разчете мислите му.
— Твой ред е — напомни му тя. Бе твърдо решила да разбере нещо за този загадъчен човек.
Докато бе стояла сама в спалнята, Сара бе извадила и малкото останали фиби от косата си, бе я разресала и сега тя падаше като блестящ водопад по раменете.
— Мой ред ли? — повтори той разсеяно и леко захапа ухото й.
Тялото й изтръпна от надигащото се желание, подканяйки я да се предаде. Но образът на затворническия живот все още стоеше пред очите й и тя си напомни, че е на ръба да прави любов с човек, който може да й предложи единствено бъдеще зад решетките.
— Да ми разкажеш за баща си. — Тя ловко се измъкна от прегръдката му.
Ноа се наведе над нея и пръстът му обрисува устните й.
— Бих предпочел да говоря за теб. — Отново стопи разстоянието помежду им.
Чувствайки се невероятно глупаво, Сара избяга на другия край на дивана.
— За мен вече говорихме — заяви тя твърдо. — Сега е мой ред да науча нещо за теб.
Той бързо се оказа до нея и сложи ръце на облегалката на дивана. Сара се оказа обградена.
— Не мога да измисля по-добър начин за запознанство.
Тя опря длани на гърдите му.
— Не знам какви отношения имаш обикновено със съдружниците си, но нашето съдружие не включва креватни права.
Той се усмихна без капчица разкаяние.
— Ами диванни права?
Тя го отблъсна, ала откри, че със същия успех може да се опита да отмести Гибралтарската скала.
— Също. Споразумението ни е чисто делово.
— Във всеки бизнес винаги има място за преговори — намекна той весело.
— Ти си непоправим — възмути се Сара, борейки се с изкушението, което излъчваха очите му.
— И майка ми казваше така — съгласи се той, готвейки се да я целуне.
Сара се измъкна изпод рамото му.
— Като говорим за родители, чакам да чуя за баща ти.
Ноа погледна към часовника си и се надигна лениво от дивана.
— Утре — увери я той.
Сара скръсти ръце пред гърдите си.
— А защо не сега?
— Защото е късно. А утре сутринта трябва да ставаме рано.
Сара го зяпна. Съвсем бе забравила за плана на Питър да излязат на езда.
— Ние ли?
Той й се усмихна многозначително.
— Точно така, ние. Което значи ти и аз, Питър и Малкълм. А, и баронесата. Не трябва да я оставяме настрани.
Сара бе прекалено потресена, за да се замисли за идеята баронеса Левински да се покачи на гърба на кон.
— Всичките ли? Заедно?
Ноа кимна.
— Искам да мога да държа под око всички основни участници. — Взе ръката й. — Нали не си мислеше, че ще те оставя да отидеш в пустинята сама с Тейлър?
— Нищо нямаше да се случи — възрази тя. — Аз съм съвсем способна да кажа не.
Ноа й подаде сакото. Тя пъхна ръце в късите ръкави.
— Напълно съм наясно със способността ти да избягваш прелъстяване — съгласи се той добродушно. — Не затова обаче не смея да оставя Тейлър насаме с теб.
Когато думите му достигнаха до съзнанието й, Сара замръзна.
— Нали не мислиш сериозно, че би се опитал да ме нарани?
Изражението му изведнъж стана сериозно.
— Все още ми се струва подозрително, че толкова лесно прие твоето предложение — обясни той, раздразнен, че не може да намери мястото на този елемент от пъзела. — Но едно нещо знам. Няма много неща, които един мъж не би направил за няколко милиона долара. Не забравяй това, Сара.