Ноа хвана лицето й в длани.
— Ето къде бъркаш, любов моя.
Сара затаи дъх, защото Ноа изглеждаше склонен отново да я целуне. Но в този момент асансьорът стигна до партера и вратите се отвориха пред цяла група хора.
— Нагоре са — забеляза Ноа весело, хвана я за ръка и излязоха във фоайето; После я поведе към паркинга и по едно време се обади: — Забравих да ти кажа нещо.
— Какво? — попита Сара. Мислите й още бяха заети от опустошителната целувка.
— Канени сме на гости.
— На гости ли? — повтори тя като ехо.
Бяха стигнали до колата й. Докато отключваше вратата и сядаше вътре, Сара се чудеше какво би било да прави любов с мъж, който целува толкова хубаво.
— В събота вечер Бренд прави купон — осведоми я Ноа. — Тогава ще вземем короната.
Думите му я изкараха от унеса.
— Както къщата е пълна с хора?! Ти си луд.
Той се засмя и бързо я целуна по устните.
— Имай ми доверие. — Пламъкът угасна прекалено бързо.
— Карай внимателно. — Пръстите му докоснаха бузата й. — И приятни сънища.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Ноа, не можеш да хвърлиш такава бомба и да очакваш, че изобщо ще заспя.
— Работата ще бъде опечена — увери я Ноа със самодоволна усмивка, която й напомни как той си изкарва прехраната. — Между другото, не се стряскай, ако ти се стори, че те следят. Това ще съм само аз.
— Аз вече съм стресната — оплака се тя. — И няма нужда да ме изпращаш до къщата. Ще бъда съвсем добре.
Той я гледа сякаш безкрайно дълго. Накрая успя да изобрази една крива усмивка.
— Сара Медисън, ти си много повече от добре. — После й намигна: — А сега, ако искаш поне малко да поспиш, по-добре тръгвай.
Затвори вратата на колата й и изчезна в обширния гараж.
Сара объркано запали двигателя и потегли. Няколко минути по-късно погледна в огледалото и видя зад гърба си фарове. Съзнанието, че Ноа е зад нея й създаваше странно чувство за спокойствие.
Той обърна малко преди да е стигнала до портала на имението, като примигна за поздрав с фаровете си.
— Добър вечер, госпожице Медисън — поздрави я любезно пазачът. — Господин Бренд поръча да ви кажа да отидете в кабинета му, като се върнете от вечерята със сестра ви.
— По това време? — попита тя невярващо. Слабото сърце на Малкълм ограничаваше активността му. Той обикновено си лягаше в девет часа, а сега вече минаваше единайсет.
— Той каза когато и да се приберете — наблегна пазачът.
Сара се пребори с надигащата се в нея тревога. Ноа не би я пуснал да се върне в къщата, ако смяташе, че има някаква опасност. Нали?
Насили се да се усмихне.
— Благодаря, Джон. Веднага отивам.
Стигна до къщата и паркира колата в петместния гараж.
После влезе и се запъти към кабинета на Малкълм.
— Сара, ти ли си? — обади се той, когато почука.
— Аз съм — отговори Сара и отвори вратата. — Добре ли си? Много е късно.
— Исках да поговоря с теб — каза той. — Насаме. — Усмихна й се не така топло, както друг път.
Тя влезе с вдървени крака, надявайки се той да не забелязва треперенето на коленете й.
— Разбира се. За картините ли става дума?
Той махна с ръка.
— Не, справяш се чудесно. Видях докъде си стигнала, когато дойдох тази вечер да те търся. Питър ми обясни, че си отишла със сестра си на вечеря.
— Тя днес има рожден ден.
Малкълм изглеждаше смутен.
— Питър ми каза. Добре ли мина празненството?
Не беше в природата на Малкълм да се впуска в светски разговори. С всеки момент Сара все повече се изпълваше с лоши предчувствия.
— Чудесно. — Искаше й се да избяга от тежкия му поглед.
— Е, ако това искаше да ме питаш, ще ходя да си лягам. Днес беше тежък ден. — Подтисна една изиграна прозявка.
Бренд нямаше намерение да я пусне толкова лесно.
— Седни, Сара — заповяда той с нетърпящ възражения тон. — И ми кажи всичко, което знаеш за нашия господин Ланкастър.
Сара се отпусна на най-близкия стол, опитвайки се да запази самообладание. Кръвта бумтеше в ушите й, а устата й бе пресъхнала като Аризонската пустиня. Имаше чувството, че всеки момент може да припадне.
Седма глава
— Господин Ланкастър? — Сара се опита да обуздае гласа си и отчаяно се надяваше, че е постигнала безразличен тон. — Нищо не знам за него. — Записа си наум още една лъжа в списъка. Започваше да става безпринципна като Малкълм. Като Ноа. Е, тази мисъл вече бе подтискаща.