Малкълм изглеждаше развеселен от изненадата й.
— Разбира се, че го помня. Как мога да забравя човека, чието изобретение плати за първия ми Ван Гог?
— И въпреки това искаше да работя за теб?
— Разбира се.
— Защо?
— Защото си най-добрият имитатор.
— А откъде знаеш, че като видя оригиналите ти, няма да открадна някой от тях и да го подменя със собственото ми копие?
Той й се усмихна мрачно.
— Защото, скъпа моя, както ти така точно се изрази, нямаш инстинкт на убиец. — Хвърли поглед към картината. — Зацапала си луната.
Сара едва не се разтресе от сдържания си гняв.
— Ти наистина си мръсник, Малкълм.
Той се засмя на възмущението й.
— Разбира се, че съм мръсник. Но това ме направи много, много богат, малката. В края на краищата, не съм аз човекът, принуден да работи за врага, само за да спечели няколко долара отгоре, за да помогне на бедната си овдовяла сестричка и горкото й сираче.
— Ако не беше откраднал патента на баща ми — обвини го разгорещено Сара, — сега Дженифър щеше да си има пари, а аз дори нямаше да съм тук!
— Вярно е — съгласи се той. — Но както вече си открила, „ако“ не плаща сметката. — Сивите му очи приличаха на два кремъка. — Животът не е нищо друго, освен равносметка. Трябва да теглиш чертата. В случая с баща ти, неговата загуба беше моя печалба. — Обърна се да излезе. — Ще те оставя да работиш.
Сара бе замръзнала на мястото си. Чудеше се какво да прави сега. Повече от всичко друго искаше да си събере багажа и да се махне от тази къща. Но друг, по-първичен инстинкт я караше да се надява, че Ноа е прав — че те двамата ще могат да направят така, че този човек да си получи заслуженото.
На вратата Малкълм се обърна.
— О, Сара, нали ще останеш за празненството в събота вечерта?
— Изненадана съм, че искаш да съм там.
Той вдигна белите си вежди.
— Че защо да не искам? — Не дочака отговор и продължи: — Освен това, имам планове за теб, Сара Медисън. Ще се окажеш много печеливша за мен.
Кръвта във вените й се вледени.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Идеята на господин Ланкастър е интересна. Трябва да поговорим за нея.
Сара замръзна.
— Нямам намерение да ти помагам да продаваш фалшификати! — избухна тя. — Признавам, че имам нужда от пари. Но не чак толкова, че да ти помагам да мамиш невинни хора.
Сивите му очи станаха твърди като студена стомана.
— Мисля, че ще промениш мнението си.
— Никога!
Вместо да отговори, Малкълм отиде до бюрото, вдигна телефона и набра един двуцифрен номер.
— Питър? Ела в ателието, ако обичаш.
Сега вече Сара се чувстваше все по-уплашена. Възможно ли бе Питър да е разказал на Малкълм за желанието й да открадне короната? Ако бе така, какво щеше да стане с нея сега?
Докато чакаха идването на Питър Тейлър, в стаята надвисна тягостна тишина. Сара се страхуваше да произнесе и една дума, от която би могла да затъне още повече. Малкълм не изглеждаше склонен да продължава разговора. Изглеждаше обаче като играч на покер, който държи в ръката си всички аса.
Когато Питър влезе в ателието, изражението му не издаваше нищо.
— С какво мога да бъда полезен, Малкълм? Сара? — попита той любезно, сякаш не забелязваше напрегнатата атмосфера.
— Кажи на Сара къде е картината, която тя завърши миналия месец — нареди му Малкълм. — Мане.
Очите на Питър се впиха в нейните с настойчивост, която й се стори по-страшна от спокойния заплашителен поглед на Малкълм.
— В галерията „Хъдзън“ във Филаделфия. — Той й се усмихна. — Би трябвало да си много горда, Сара. Продаде се на много добра цена.
Пред очите й се завъртяха бели петна на черен кадифен фон. Сара се уплаши, че ще припадне. През бученето в ушите си тя чу как Малкълм казва на Питър да я сложи да седне и да й даде чаша вода. Искаше да се отърси от ръката, която я стисна за рамото, но откри, че няма сили. Принуди се да го остави да я отведе до един бял фотьойл, отпусна се тежко в него и покри лицето си с ръце.
— Ето — обади се Питър, приклекнал до нея. — Пийни. Ще се почувстваш по-добре.
Тя поклати глава.
Питър свали насила пръстите от очите й, пъхна в тях чашата и я повдигна към устните й. Погледът му бе почти съчувствен. Сара бавно отпи и замайването й постепенно започна да преминава.
— Не можете да ме въвличате в такова нещо — запротестира тя. — Ще кажа на полицията истината. Че нямам нищо общо с това.