Малкълм въздъхна.
— Безкрайно усложняваш нещата, Сара. Питър, кажи на нашата упорита млада дама кой е подписал сметката за продажбата.
— Сара Медисън — съобщи Питър тихо.
Мисълта, че те се опитват да го стоварят на нейната глава толкова я ядоса, че главата й моментално се проясни.
— Това нищо не доказва — възрази тя. — Аз никога не съм ходила във Филаделфия.
— Покажи й билетите за самолета — рязко заповяда Малкълм.
Питър бръкна във вътрешния джоб на сивото си сако и извади лист хартия, който се оказа ксероксно копие на двупосочен билет на името на Сара Медисън от Феникс до Филаделфия и обратно. Тя погледна датата. Беше първата вечер, която прекара в къщата.
— Значи затова ми предложихте да живея тук? — обвини ги разгорещено. — Без свидетели не мога да докажа, че през цялото време съм била във Феникс.
Тънките устни на Малкълм се изкривиха в усмивка.
— Ти беше заминала за една нощ — поправи я той. — Имала си достатъчно време да отлетиш до Филаделфия, да продадеш фалшификата и да се върнеш във Феникс следващия ден следобед.
Много хитро измислено, съобрази Сара. Но имаше нещо, което Малкълм не знаеше. Имаше един човек, който можеше да потвърди, че рано сутринта тя си е била вкъщи — Ноа. Той й се бе обадил по телефона и я бе събудил от дълбок сън. От тази мисъл настроението й се повиши — за малко, докато се сети кой е Ноа. Каква вероятност имаше властите да повярват на думите на един крадец? Без съмнение щяха да решат, че двамата са работили заедно.
— Вие сте отвратителни! — извика тя. Пламтящите й очи прескачаха от Малкълм към Питър. — И двамата!
— Казах ти, Сара — напомни й Малкълм безгрижно. — Човек трябва да има инстинкт на убиец, за да оцелее. — Усмихна й се студено и победоносно. — За съжаление, през следващите няколко дни ще имам работа, която няма да ни позволи да обсъждаме нашето бъдещо сътрудничество. Приемам, интервюто за „Арт Дайджест“ и още нещо, което не те засяга. Но можеш да бъдеш спокойна, скъпа моя, че много скоро ще стигнем до същността.
С тези думи той излезе и остави Сара и Питър сами.
— Как можа да постъпиш така с мен?! — Тя скочи от фотьойла и се обърна рязко към него. — Мислех, че поне ти си ми приятел.
Питър със съжаление поклати глава.
— Ти току-що откри нещо много важно за този бизнес, Сара. Тук нямаш приятели. Имаш интереси.
— И в твой интерес беше да помогнеш на Малкълм да изплете гадната си мрежа, за да ме изнудва? — попита тя язвително.
— Точно така.
— Ами аз?
През очите му премина сянка.
— В момента доста си закъсала — призна той. — Но не е задължително нещата да останат така.
Тя го погледна подозрително.
— Какво значи това?
— Ти вече знаеш за картините. Незаконно получените се пазят в склада в подземието.
Сара кимна.
Очите на Питър светнаха от страст.
— Ще вземем и тях. С тези картини и с короната ще имаме достатъчно пари, за да изживеем живота си в лукс в Бразилия, където нито Малкълм, нито властите някога ще ни намерят.
Сара се вгледа в необичайното му изражение.
— Ти май наистина го мразиш, а?
Устните му неумолимо се стиснаха.
— Имам си причини. Ти не си единствената муха, която той е оплел в лепкавата си мрежа. Но този път Малкълм Бренд ще научи, че дори той може да бъде изигран.
Той наведе глава и горещо я целуна. Устните му се притиснаха към нейните с почти плашеща сила. Сара се опита да се отдръпне, но Питър обви ръце около нея с нарастваща страст.
Осма глава
Сара тъкмо бе решила да изрита Питър в пищялките, когато чу един прекрасно познат глас.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, но дали бих могъл да поговоря с госпожица Медисън? — Ноа се бе облегнал на касата на вратата. Лицето му бе изненадващо безизразно като за тези обстоятелства.
Питър пусна Сара толкова рязко, че тя едва не падна назад във фотьойла.
— Ще довършим това по-късно — обеща й той през зъби, преди да насочи вниманието си към Ноа: — Ваша е — каза му сговорчиво и излезе от стаята.
— Много е готин — забеляза Ноа и влезе в ателието.
— Не беше се нахвърлил върху теб — сопна се Сара. — Повярвай ми, в тази целувка нямаше нищо, което дори отдалеч да прилича на готино. — Тя поклати глава. — Всичко това започва да излиза извън контрол. Няма да ми повярваш, ако ти разкажа какво се случи преди няколко минути.