Ноа скръсти ръце пред гърдите си и я погледна:
— Ами опитай.
Сара прекоси стаята и огледа коридора.
— Не тук — прошепна нервно.
— В твоята стая — предложи Ноа.
— Не, не в къщата. Не тук. Трябва да е някъде другаде.
— В моя хотел?
Тя си спомни многозначителния въпрос, който Малкълм й бе задал за Ноа снощи. Ами ако имаше някой, който да души в хотела?
— Не, и там не.
— В момента в апартамента на партньора ми има хора. Какво ще кажеш за у вас?
Сара за момент се замисли.
— Става — съгласи се тя. — Кевин трябва да е на детска градина, а Дженифър е на лекции. Дай да ти напиша адреса.
— Не си прави труда, знам го.
Сара не бе особено изненадана.
— Добре. Ще се видим там след петнайсет минути.
— Нека е половин час. Първо трябва да се погрижа за една дребна работа.
— Не ми се иска да питам.
Той се ухили:
— Недей да тормозиш тази прелестна главичка. Просто ще проверя алармената инсталация в мазето.
— Има само един ключ — осведоми го Сара. — Малкълм го държи заключен в един сейф в стената.
— Зад Пикасо — кимна Ноа.
Устните й се свиха.
— Трябваше да се сетя, че вече си го открил.
— Това ми е работата.
Сара простена и взе ключовете за колата от близката масичка.
— Не ми го напомняй.
Ноа я гледаше, докато излезе от ателието, а лицето му бе замислено.
Първото, което Сара забеляза, когато влезе в апартамента, бе куфарът пред входната врата. След това видя племенника си, който влезе в стаята със сандвич с фастъчено масло в ръка.
— Здрасти, лельо Сара — поздрави я той. — Не те чакахме да се върнеш толкова скоро. Мама тъкмо щеше да ти се обажда.
— Здрасти, Кевин — отвърна Сара разсеяно. — Къде е майка ти?
— Ето ме — обади се Дженифър и влезе. Зад нея вървеше висок симпатичен мъж на около трийсет и пет. — Запознайте се, Браян Стивънсън, сестра ми Сара.
Браян протегна ръка.
— Приятно ми е. Дженифър ми е разказвала колко много й помагаш.
— Ти си нейният преподавател — отгатна Сара. — Аз може и да съм споделила някоя и друга замразена вечеря с нея, но Дженифър признава, че само благодарение на теб е избутала курса по клинична психология.
— Сестра ти е една интелигентна и способна жена — отвърна Браян. — Просто й трябваше някой, който да й помогне да го разбере.
Сара не можеше да не забележи нежния поглед, който двамата си размениха.
— Браян ще ни заведе за няколко дни в къщата си в Строубъри — съобщи Кевин. — Ще ме научи да ловя риба.
— Много мило от твоя страна — обърна се Сара към Браян.
— Нищо подобно — възрази добродушно той. — Аз нямам търпение Дженифър и Кевин да ми дойдат на гости. През повечето време единствената ми компания е един креслив стар бухал.
— Точно щях да ти се обадя — заобяснява Дженифър. — Не очаквах да се отбиеш.
— Наложи се да мина.
Сините очи на Дженифър се съсредоточиха върху бледото лице на Сара.
— Всичко наред ли е?
Тя успя да се усмихне слабо.
— Съвсем наред.
— Сигурна ли си? Ако искаш да остана с теб, мога да не замина.
— Мамо — намеси се Кевин, — нали ми обеща, че днес аз ще уловя вечерята!
— Не се безпокой за мен — успокои сестра си Сара. — Просто съм малко уморена. Имам много работа. Ще съм щастлива, когато се върна в благословения хаос на класната стая.
Дженифър изглежда се съмняваше.
— Ако си сигурна… — отстъпи тя колебливо.
Ръката на Браян се обви около кръста й.
— Мила моя, не мислиш ли, че сестра ти може да има нужда от малко тишина и спокойствие?
Сара му се усмихна с благодарност.
— Позна. Това е всичко, което ми трябва. Приятно прекарване и на тримата. И да хванеш много риба — добави тя към Кевин.
— Ще хвана — обеща той. — И на теб ще донеса една, лельо Сара.
— Много ще се радвам. Довиждане, Джен. Браян, радвам се, че се запознахме.
— Аз също — усмихна й се той топло. — Надявам се, че често ще се срещаме. — Наведе се да вземе куфара.
— О, ще се срещате — пропя Дженифър и махна за довиждане. — Връщаме се в неделя вечерта.
Значи е сериозно, помисли Сара. Радваше се, че на някой тези дни му се случва нещо хубаво.